Фридрих Хорнеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фридрих Хорнеман
Friedrich Konrad Hornemann
германски изследовател
Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Образование Гьотингенски университет

Фридрих Конрад Хорнеман (на немски: Friedrich Konrad Hornemann) е германски пътешественик, изследовател на Северна и Западна Африка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1772 – 1797)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 септември 1772 година в Хилдесхайм, Долна Саксония, Германия, в семейството на протестантски пастор. През 1787 година баща му умира и той се установява при своя чичо, директор на гимназия в Люнебург. От 1791 до 1794 учи теология в Гьотинген, след което е учител в Хановер.

В началото на 1796 година Хорнеман предлага услугите си като изследовател в Африка на Африканската асоциация в Лондон (Асоциация за съдействие на изучаването на вътрешните райони на Африка), чиято цел е да се изследват изворите на Нигер и Нил. Хорнеман е изпратен в Университета в Гьотинген, за да учи арабски и да се подготви за експедиция към неизвестните региони на Северна Африка. През септември 1797 година, финасиран от Асоциацията, той пристига в Египет, където продължава обучението си. При нахлуването на френските войски в страната Хорнеман намира убежище в цитаделата на Кайро, за да се предпази от фанатизма на местното население. Освободен от френските части, той получава покровителството на Наполеон Бонапарт.

Експедиция в Северна Африка (1798 – 1799)[редактиране | редактиране на кода]

На 5 септември 1798 година Хорнеман се присъединява към търговци от Фезан, пътуващи с керван, който се завръща от Мека в Магреб. Спътник и преводач на Хорнеман е Йозеф Фройденбург, немец, приел исляма. Хорнеман също се представя като християнин, приел исляма. Той успява да посети оазисите Сива (29°15′ с. ш. 25°30′ и. д. / 29.25° с. ш. 25.5° и. д.), където прави опит да изследва египетските катакомби, и Ауджила (29°00′ с. ш. 21°10′ и. д. / 29° с. ш. 21.166667° и. д.). В Шиаха е обвинен, че е християнски шпионин, поради което Фройденбург изгаря събраните в Сива исторически и ботанически експонати.

На 17 ноември 1798 година Хорнеман пристига в Мурзук (26°00′ с. ш. 14°00′ и. д. / 26° с. ш. 14° и. д.), столицата на Фезан, където заболява от треска и остава до юни 1799 година. Там умира Фройденбург. От Мурзук Хорнеман се отправя към Триполи, откъдето успява да изпрати записките си в Лондон. По време на престоя си във Фезан и Триполитания Хорнеман събира информация по отношение на народите и страните от Западна Сахара и Централен Судан.

В края на 1799 тръгва от Триполи и се връща в Мурзук с намерение да се отправи към страната на народа хауса. На 7 април 1800 година напуска Мурзук, като се присъединява към керван, пътуващ към Бурну.[1]

След отпътуването на Хорнеман на юг неговите следи се губят. 20 години по-късно в Европа проникват сведения, че той вероятно е достигнал почти до долното течение на река Нигер, където е починал от дизентерия.

Научно значение[редактиране | редактиране на кода]

През 1801 година записките на Хорнеман са издадени във Ваймар на немски език (на немски: „Tagebuch einer Reise von Cairo bis nach Murzuk in den Jahren 1797 – 1798“, Weimar, 1802.). На следващата година са преведени на английски и издадени в Лондон. Година по-късно трудът на Хорнеман е издаден и на френски език в Париж.

Наблюденията на Хорнеман върху пътя от Кайро до Мурзук и проучването на народите в Западен Судан са оценени високо в Лондон и допринасят значително за подобряване на представите за географията на Северна Африка. Неговото описание и предположения за останките в оазиса на Амон в Сива са потвърдени от Уилям Джордж Браун (1768 – 1813).

Хорнеман е първия европеец след римляните, който пресича Сахара.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • The Journal of Frederick Hornemann's Travels, from Cairo to Murzouk, the Capital of the Kingdom of Fezzan, in Africa, in the Years 1797 – 8, London 1802. (PDF, 10.2 MB)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Верн, Жул. Великите мореплаватели на XVIII век, София 1978, с. 425.
  2. Виккенс, Г. Е. (Wickens, G.E.) Флора, в: Сахара, Москва 1990, с. 88 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984)

Източници[редактиране | редактиране на кода]