Фьодор Гладков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фьодор Василевич Гладков
Фёдор Васильевич Гладко́в
Роден 9 юни 1883 г. (стар стил)
Болшая Чернавка, Саратовска губерния, Руска империя
Починал 20 декември 1958 г. (75 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на СССР СССР
Активен период 1925–1954
Жанр роман, повест, очерк, разказ
Направление социалистически реализъм
Дебютни творби разказ „Към светлината“ (1900)
Уебсайт
Фьодор Василевич Гладков в Общомедия

Фьодор Василевич Гладков (на руски: Фёдор Васильевич Гладко́в), (1883–1958), е руски и съветски писател, представител на социалистическия реализъм. Член на Руската комунистическа партия (болшевики) от 1920 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В своите очерци, разкази и повести, писани преди Октомврийската революция, пресъздава острите социални противоречия в руската действителност, описва развитието и закаляването на революционния пролетариат, неговия щурм срещу руската царска самодържавна система. Гладков отразява в своето творчество тържеството на Октомврийската революция, раждането на първата в света социалистическа държава.

„Той става вдъхновен художник на великото преобразование на своята необятна родина, на нейното смело тръгване към комунистическото бъдеще.“[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цимент“, роман, 1925 г., изцяло преработен през 1930 г. (за възстановяването на промишлеността в Съветска Русия в началото на 1920-те години);
  • „Енергия“, роман, 1933 г. (за строителството на водната електроцентрала „ДнепроГЕС“ на река Днепър в Запорожието);
  • „Брезова горичка“, повест, 1941 г.

Автобиографична трилогия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Повест за детството“, 1949 г.
  • (на руски: „Вольница“), 1950
  • (на руски: „Лихая година“), 1954.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Русакиев, Симеон. Героична поема за съзидателния труд. Предговор към романа „Цимент“, изд. „Народна култура“, С., 1977.