Хавиер Перес де Куеляр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хавиер Перес де Куеляр
Javier Pérez de Cuéllar
перуански политик и виден международен дипломат
Aankomst op Schiphol van secretaris-generaal VN, Perez de Cuellar , Perez de Cue, Bestanddeelnr 932-2443.jpg
12 юли 1982 г.
Роден
Починал
Погребан Перу

Религия католицизъм
Политика
генерален секретар на ООН
1 януари 1982 – 31 декември 1991

Подпис Javier Pérez de Cuéllar (firma).jpg
Уебсайт
Хавиер Перес де Куеляр в Общомедия

Хавиер Перес де Куеляр е перуански политик и виден международен дипломат.

Той е 5-ият генерален секретар на Организацията на обединените нации от 1 януари 1982 до 31 декември 1991 г., после за кратко е министър-председател и едновременно министър на външните работи на Перу (2000 – 2001).

След смъртта на Курт Валдхайм през юни 2007 г. е най-възрастният бивш генерален секретар на ООН, а от юни 2017 г. е най-възрастният бивш министър-председател на Перу.

Перес де Куеляр с иранския президент Али Хаменей, Техеран, 13 септември 1987 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в частния католически среден колеж „Сан Августин“ (Colegio San Agustín) и право в Папския католически университет на Перу (Pontificia Universidad Católica) в Лима.

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Хавиер Перес де Куеляр постъпва в Министерството на външните работи през 1940 г. На дипломатическа служба в чужбина е от 1944 г., заминавайки като секретар в посолството на Перу във Франция; после служи в посолствата във Великобритания, Боливия, Бразилия. По-късно е посланик последователно в Швейцария (1964 – 1966), в Съветския съюз и едновременно в Полша (1969 – 1971), във Венецуела (1977 – 1979).

Бил е младши член на перуанската делегация за първата сесия на Общото събрание на ООН в Лондон през 1946 г. и член на делегациите от 25-а до 30-а сесия на Общото събрание. През 1971 г. е назначен за постоянен представител на Перу в ООН и ръководи делегацията на страната си за всички заседания на Общото събрание оттогава до 1975 г.

През 1973 и 1974 г. представлява страната си в Съвета за сигурност на ООН, като е негов председател по време на събитията в Кипър през юли 1974 година. На 18 септември 1975 г. е назначен за специален представител на генералния секретар в Кипър и остава на поста до декември 1977 г., когато се завръща в перуанската дипломатическа служба.

На 27 февруари 1979 г. е назначен за заместник генерален секретар на ООН по специалните политически въпроси. От април 1981 г. допълнително е личен представител на генералния секретар на ООН по Афганистан. В това си качество посещава Пакистан и Афганистан през април и август с.г. и продължава преговорите, инициирани от генералния секретар няколко месеца по-рано.

Генерален секретар на ООН[редактиране | редактиране на кода]

След 16 гласувания е избран (1981) и на 31 декември 1981 г. Перес де Куеляр сменя Курт Валдхайм като генерален секретар на ООН; преизбран е за следващия 5-годишен мандат през октомври 1986 г.

По време на президентстването си посредничи между Великобритания и Аржентина след Фолклендската война (1982); насърчава усилията на страните от групата Contadora за постигане на мир и стабилност в Централна Америка в началото на 1980-те години. Съдейства за преговорите за независимост на Намибия, в конфликти в Западна Сахара между Мароко и фронта „Полисарио“ и в Югославия (между хърватски и сръбски части), както и по кипърския въпрос.

Инициира създаването на Световната комисия по околна среда и развитие, днес известна като Комисия Брунтланд (Brundtland), през 1983 г. Председателства (1986) международния арбитражен комитет по конфликта между Нова Зеландия и Франция (заради потъването на кораба „Рейнбоу Уориър“ на „Грийнпийс“).[1]

Малко преди края на втория му мандат отклонява неофициално предложение от членове на Съвета за сигурност да се кандидатира за следващ, 3-ти мандат (съкратен на 2 години) като спасително за ООН решение, защото в търсенето на наследник на поста му до онзи момент няма консенсусна кандидатура. Кандидат е одобрен непосредствено преди края на мандата му, който приключва, както е планирано, на 31 декември 1991 г.

В политиката след ООН[редактиране | редактиране на кода]

Основава политическата партия Съюз за Перу през 1994 г. През 1995 г. Перес де Куеляр се изправя безуспешно срещу Алберто Фухимори на изборите за президент на Перу, като събира 22 % от гласовете срещу 64,4 % за Фухимори.

По време на бурния период на временното президентсво на Валентин Паниагуа (след оставката и бягството от страната на президента Фухимори поради обвинения в корупция) Перес де Куеляр е министър-председател и едновременно министър на външните работи от 22 ноември 2000 до 28 юли 2001 г.

От 2002 г. е посланик на Перу във Франция и в ЮНЕСКО; подава оставката си и напуска поста си, считано от 31 декември 2004 г. Остава да живее във Франция, работи за ЮНЕСКО.

Известно време е работил също като професор по международно право в Дипломатическата академия на Перу и професор по международни отношения в Академията на въздушните войски на Перу. Автор е на няколко книги, сред които са учебен наръчник по международно право (1964, 1998), избрани речи и спомени за дипломатическата работа, художествен роман. На 94-годишна възраст публикува романа си Los Andagoya (2014), в който описва живота на семейство в Лима през 1930-те години „с фин и хаплив хумор“.[2]

Председател е на Конгреса на Латинския съюз (бивша международна организация, обединявала народи, говорещи на романски езици) от 2002 до 2004 г. Член е на Мадридския клуб (на повече от 100 бивши президенти и министър-председатели на 56 държави)[3] и на Етичната комисия на Международния олимпийски комитет (в Лозана, Швейцария), съветник на ЮНЕСКОПариж, Франция) и на Международния Червен кръст (в Женева, Швейцария).

Преживява сърдечен удар през юли 2005 г., хоспитализиран е в болница в Париж, от която е изписан след седмица. Умира на възраст 100 години и 45 дни.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Докато е дипломат в посолството на Перу във Франция, се жени за първата си съпруга французойката Ивет Робертс (Yvette Roberts, п. 2013). От първия си брак има син Франциско (Francisco, р. 1947, Париж) и дъщеря Агеда Кристина (Águeda Cristina, р. 1955, Лондон).

По време на престоя си в Кипър като специален представител на генералния секретар на ООН се жени за втората си съпруга Марсела Темпъл Семинарио (Marcela Temple Seminario, 1933 – 2013), с която нямат деца.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Хавиер Перес де Куеляр е награждаван многократно с високи международни, национални и институционани награди, пометен доктор е на множество университети, включително на Софийския университет.

Той е вторият лауреат на ежегодната шведска награда „Улоф Палме“ (1988) за международно разбирателство и обща сигурност.[4]

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Загреб“ през 1987 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archived copy. // [1] Архивиран от оригинала на December 29, 2009. Посетен на December 28, 2012. Архив на оригинала от 2009-12-29 в Wayback Machine.
  2. Pérez de Cuellar publica su primera novela „Los Andagoya“, a los 94 años, in Diario Correo, 24. September 2014
  3. Former Heads of State and Government | Club de Madrid. // [2] Clubmadrid.org. Архивиран от оригинала на September 23, 2015. Посетен на May 11, 2015. Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.
  4. 1988 – Javier Pérez de Cuéllar. // The Olof Palme Memorial Fund. Посетен на 23 февраля 2018.
  5. Počasni građanin Grada Zagreba: 1945. – 1990. (SFR Jugoslavija). // [3] Официален сайт на Загреб. Архивиран от оригинала на 2011-08-24. Посетен на 2011-07-20.
Курт Валдхайм генерален секретар на ООН (1 януари 1982 – 1 януари 1992) Бутрос Бутрос-Гали