Хайнрих Вилхелм фон Анхалт
| Хайнрих Вилхелм фон Анхалт | |
| кралски пруски сухопътен генерал | |
 | |
| Роден |
24 декември 1735 г.
Цьорбиг, Федерална република Германия |
|---|---|
| Починал | 10 декември 1801 г.
|
| Награди | Орден Черен орел |
| Семейство | |
| Баща | Вилхелм Густав фон Анхалт-Десау |
| Братя/сестри | Карл Филип фон Анхалт Албрехт фон Анхалт |
| Хайнрих Вилхелм фон Анхалт в Общомедия | |
Хайнрих Вилхелм фон Анхалт (на немски: Heinrich Wilhelm von Anhalt; * 24 декември 1734 в Капеле в Анхалт; † 10 декември 1801 в Цизар в Бранденбург) от род Аскани е кралски пруски сухопътен генерал в Източна Прусия.
Той е незаконен син на пруския генерал-лейтенант наследствен принц Вилхелм Густав фон Анхалт-Десау (1699 – 1737) и любовницата му Хенриета Мариана Шардиус, дъщеря на генерал-суперинтендента на Десау Йохан Петер Шардиус († 1733). Майка му се омъжва по-късно за Консистория-тайен съветник Гюнтер в Кьотен. Брат е на Карл Филип фон Анхалт (1732 – 1806), пруски генерал-майор, женен за Фридерика Албертина фон Ведел (1751 – 1825), сестра на бъдещата му съпруга, дъщеря на Карл Хайнрих фон Ведел (1712 – 1782).
След смъртта на баща му за Хайнрих Вилхелм фон Анхалт се грижи чичо му пруския генерал-фелдмаршал Мориц фон Анхалт-Десау. На 5 април 1752 г. той започва първо под името „Вилхелми“ служба като секонде-лейтенант в пехотинския регимент „Принц Мориц фон Анхалт-Десау“. През началото на Седемгодишната война пруският крал Фридрих II го прави свой флюгел-адютант и картир-майстер. През 1760 г. той е повишен на капитан. На 3 януари 1761 г. Фридрих II го издига заедно с брат му Карл Филип под името „фон Анхалт“ в пруската аристокрация. Те стават „господари фон Анхалт“, техните полу-братя получавт титлата „граф фон Анхалт“. Същата година за смелостта му той получава ордена Pour le Mérite.
През 1778 г. той е във войската във Войната за баварското наследство. На 3 май 1779 г. той става генерал-майор, на 20 май 1782 г. генерал-лейтенант. През 1783 г. той става генерал-инспектор на Източната пруска пехотна войска и губернатор на Кьонигсберг до пенсионирането му на 16 октомври 1786 г. с пенсия от 4 000 талера.
На 9 ноември 1786 г. Фридрих Вилхелм II за дълго-годишните му заслуги го прави рицар на Ордена Черен орел. Той си купува къща в град Цизар.[1]
Хайнрих Вилхелм фон Анхалт е много ценен от Фридрих II, когото посещава малко преди смъртта му в Потсдам, за да говорят за военни неща. Той наследява скъпоценна златна табак-доза от наследството му. Крал Фридрих Вилхелм III също много го цени и на 20 май 1798 г. го повишава на генерал на инфантерията.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Хайнрих Вилхелм фон Анхалт се жени на 10 декември 1768 г. за Каролина Фридерика фон Ведел (* 1 февруари 1748; † 5 януари 1780), дъщеря на Карл Хайнрих фон Ведел (1712 – 1782), пруски генерал-лейтенант и военен министър, и Фридерика Августа фон Броекер (1731 – 1785). Те имат децата:[2]
- Фридрих Вилхелм фон Анхалт (* 22 юни 1769; † 16 април 1837), пруски генерал-майор, женен на 6 май 1795 г. за Каролина Лудовика фон Вайс (* 10 октомври 1773; † 19 януари 1825), дъщеря на Йохан Якоб фон Вайс и Хана Барбара Копен; имат 9 деца
- Кристиана Фридерика Вилхелма (* 16 декември 1770, Потсдам; † 31 декември 1802, Пиза), омъжена И. на 30 март 1787 г. в Кьонигсберг (развод 1797) за Ото Георг фон Щутерхайм († 1 октомври 1817, Щутерхайм), син на генерал Йоахим Фридрих фон Щутерхайм, II. (развод 1805) за Юлий Габриел Емил де Сеньо (* 24 януари 1768; † 27 ноември 1834, Лозана), любовник на Юлияна фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Хайнрих Вилхелм фон Анхалт се жени втори път на 18 април 1797 г. за София Герике (1760 – 1826), дъщеря на рибар.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Anton Balthasar König: Heinrich Wilhelm von Anhalt. In: Biographisches Lexikon aller Helden und Militairpersonen, welche sich in Preußischen Diensten berühmt gemacht haben. Band 1. Arnold Wever, Berlin 1788, S. 67 (Heinrich Wilhelm von Anhalt bei Wikisource [PDF]).
- Ernst Graf zur Lippe-Weißenfeld: Anhalt, Heinr. Wilh. v. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 463 f.
- Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1937], DNB 367632772, S. 66 – 69, Nr. 593.
- Rolf Straubel: Biographisches Handbuch der preußischen Verwaltungs-und Justizbeamten 1740 – 1806/15. In: Historische Kommission zu Berlin (Hrsg.): Einzelveröffentlichungen. 85. K. G. Saur Verlag, München 2009, ISBN 978-3-598-23229-9, S. 12 (eingeschränkte Vorschau in der Google-Buchsuche).
- Cäsar Dietrich von Witzleben: Anhalt, von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 462 f.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Heinrich Wilhelm von Anhalt, thepeerage.com