Хауса (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хауса
Harshen Hausa
Страна Гана, Нигер, Нигерия, Бенин, Камерун, Того, Кот д'Ивоар, Судан
Брой говорещи 46 874 100
Писменост латиница, арабска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Афро-азиатски езици
.-Чадски езици
..-Западночадски езици
...→Хауса
Официално положение
Официален в Флаг на Гана Гана (национален статут)
Флаг на Нигер Нигер (национален статут)
Флаг на Нигерия Нигерия
Кодове
ISO 639-1 ha
ISO 639-2 hau
ISO 639-3 hau
Hausa language map.png
Районите в Нигер и Нигерия, където се говори основно хауса.
Уикипедия Уикипедия на хауса
Хауса в Общомедия

Хауса (самоназвание: Harshen Hausa, هَرْشَن هَوْسَ‬) е чадският език с най-голям брой говорещи. Майчин език е за около 46 милиона души и е втори език за около 20 милиона.[1]

Езикът е присъщ за народа хауса, една от най-големите етнически групи в Централна Африка. Говори се основно в южните части на Нигер и северните части на Нигерия. Развил се е в лингва франка в по-голямата част от Западна Африка за търговски цели.

Географско разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Говорещите хауса като майчин език живеят най-вече в Нигер, Нигерия и Чад. В Западна Африка е език на търговията (Бенин, Гана, Камерун, Того, Кот д'Ивоар), както и в някои части на Судан.

Диалекти[редактиране | редактиране на кода]

Източните диалекти на хауса включват: дауранчи в Даура, кананчи в Кано, баусанчи в Баучи, гударанчи в Катагун и части от Борно и хадеджанчи в Хадеджия.

Западните диалекти на хауса включват: сакватанчи в Сокото, катсинанчи в Катсина, ареванчи в Гобир и части от Кебби и Замфара и курхваянчи в Курфей (Нигер).

Северните диалекти на хауса включват: арева и аревачи.

Зазаганчи в Зазау е най-големият южен диалект на хауса.

Стандартните диалекти са дауранчи и кананчи.

Западните и източните диалекти на хауса, курхваянчи, дарагарам и адерава, представляват традиционната северна граница на местните общества на хауса. Те се говоря в най-северните райони на Сахел и средносахарските райони в западните и централните части на Нигер. Докато са взаимно разбираеми с другите диалекти, най-северните диалекти имат малки граматически и лексикални разлики, поради честия им контакт с туарегите и народа джерма. Тези диалекти са атонални. Тази връзка между атоналността и географското местоположение не се ограничава само до хауса, а се наблюдава и у други северни диалекти на съседните езици.

Ганайският диалект на хауса (гаананчи), който се говори в Гана, Того и западната част на Кот д'Ивоар, е отделен западен диалект с налични адекватни лингвистични и медийни ресурси.[2] По-малки диалекти се говорят от неизвестен брой хора още на запад в изолирани части от Буркина Фасо и Мали, но съществуват много малки лингвистични ресурси и изследвания за тях.

Гаананчи образува отделна група от останалите западни диалекти на хауса, тъй като попада извън границата на областта с хауса мнозинство, и обикновено се познава по употребата на c вместо ky и j вместо gy. Той е повлиян от езиците зарма, гур, диула и сонинке.

Хауса се говори и в различни части на Камерун и Чад, където представлява смес от северните диалекти в Нигерия и Нигер. Арабският също има голямо влияние върху разговорния хауса в тези райони.

В Западна Африка, употребата на хауса като лингва франка е породила особено произношение на езика, което се различава значително от коренното произношение. Съществуват и няколко форми на пиджин. Бариканчи се е използвал в миналото от колониалната армия на Нигерия.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Към 19 век хауса се изписва с модифицирана арабска азбука – аджам.[3] След 1930-те години е въведена латиницата от британските колониални власти. В Нигерия литературния език се основава на диалекта кананчи, докато в Нигер все още няма стандартизиран писмен език.

Латиница Аджам МФА Латиница Аджам МФА Латиница Аджам МФА
A a ـَ, ـَا /a/, /a:/ I i ـِ, ـِى /i/, /i:/ Sh sh ش /ʃ/
B b ب /b/ J j ج /(d)ʒ/ T t ت /t/
Ɓ ɓ ب, ٻ /ɓ/ K k ك /k/ Ts ts ط ,ڟ /(t)sʼ/
C c ث /tʃ/ Ƙ ƙ ك ,ق /kʼ/ U u ـُ, ـُو /u/, /u:/
D d د /d/ L l ل /l/ W w و /w/
Ɗ ɗ د, ط /ɗ/ M m م /m/ Y y ی /j/
E e تٜ, تٰٜ /e/, /e:/ N n ن /n/ Ƴ ƴ (ʼY ʼy) /ʔʲ/
F f ف /ɸ/ O o ـُ, ـُو /o/, /o:/ Z z ذ ,ز /z/
G g غ /ɡ/ R r ر /r/, /ɽ/ ʼ ع /ʔ/
H h ه /h/ S s س /s/

Буквата ƴ се използва само в Нигер. В Нигерия вместо нея се използва ʼy.

Източници[редактиране | редактиране на кода]