Хенриета Савойска-Вилар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенриета Савойска-Вилар
I. херцогиня на Майен
II. графиня на Танд
III. маркиза на Вилар и на Мирибел
Родена
Починала
ПогребанаКатедрала на Соасон
Управление
ПериодI. 1576 – 1611
II. [[]] - 1581
III. [[]] - [[]]
ПредшественикI. Луиз дьо Брезе
II. Хонорат II Савойски-Вилар
НаследникII. Енриета Гонзага-Невер
II. Савойска династия
Семейство
РодСавойска династия: Савоя-Вилар по рождение
Де Пре и Лотаринги по брак
БащаХонорат II Савойски-Вилар[1]
МайкаЖан-Франсоаз дьо Грайи-Фоа
Братя/сестриняма
СъпругМелхиор дьо Лет-Депре дьо Монпеза
Шарл II Лотарингски
ДецаЕманюел-Филибер
Клод
Анри
Жак
Мадлен
Габриел
Елеонор
Маргьорит
Анри
Шарл-Емануил
Катерина
Рената

Хенриета Савойска-Вилар или Хенриета Савойска Танд-Вилар, по рядко Хенриета Савойска-Ласкарис (на френски: Henriette de Savoie, Henriette Savoie de Tende-Villars, Henriette de Savoie-Lascaris; * ок .1541/1542, † ок. кр. октомври или нач. на ноември 1611, Соасон), е аристократка от клона Савоя-Вилар, маркиза на Вилар и на Мирибел, графиня на Танд и чрез женитба херцогиня на Майен.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Датата ѝ на раждане е неизвестна, предполага се 1541 или 1542 г.[2][3] Тя е единствената дъщеря на Хонорат II Савойски (* 1511, † 1580), граф на Танд (1575 – 1580), граф на Вилар (1531 – 1565), маркграф на Вилар (1565 – 1580), маршал на Франция (от 1571), адмирал на Франция (1572 – 1578), и на съпругата му Жан-Франсоаз дьо Грайи-Фоа. Нейни дядо и баба по бащина линия са Райнер Савойски-Вилар, нар. още „Големи Извънбрачни Савойски“, граф на Вилар (1497) и на Танд (1501), основоположник на кадетската линия Савоя-Вилар, и Анна Ласкарис, а по майчина – граф Ален дьо Фоа-Кандал[4] и Франсоаз дьо Монпеза, виконтеса на Кастийон. Братовчедка е на савойските херцози.

Чрез баща си е тясно свързана с домовете на Франция и на Савоя, а чрез майка си – с кралския дом Албре и с по-големите домове на Гиен и Гаскония.

Има една полусестра от извънбрачна връзка на баща си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

През 1555 г. се сгодява за Жан IX дьо Креки, принц на Поа. На 26 юни 1560 г.[2] се омъжва за Мелхиор дьо Лет-Депре, господар на Монпеза и на Фу, губернатор и сенешал на Поату, от когото има деца. Около 1572 г. овдовява. Понеже е тясно свързани с важни домове, Хенриета я значима партия за брак и е доста търсена. Дом Лотаринги, от суверенен произход, тогава най-могъщият в кралството, идва да я търси в Гиен. Така през 1576 г. тя се омъжва за Шарл II Лотарингски, херцог на Майен. Тя му носи много съюзи със суверенните семейства и висшето благородство, и същевременно много богато наследство. Бракът се празнува в присъствието на краля на Франция Анри III и на кралица Катерина де Медичи.

Унаследяване на Графство Танд[редактиране | редактиране на кода]

През 1572 г., когато Хонорат I Савойски-Вилар, граф на Танд, умира без завещание, неговият чичо Хонорат II, баща на Хенриета, претендира за графството като законен притежател на правата[5][6]. Рената Савойска-Танд, господарка на Юрфе и сестра на Хонорат I, също претендира за своя дял.[5][6] Следва конфликт между двете семейства и техните поддръжници.[7][6] Две споразумения, през 1574 и 1575 г., дават правата на Жак I д'Юрфе и на съпругата му Рената Савойска-Танд на херцога на Савоя Емануил Филиберт.[6]

Хенриета, наследница на баща си, изглежда се отказва от правата си върху графството в полза на Савойския дом. Наскоро омъжена за херцога на Майен (1576 г.), жителите на Танд все пак полагат клетва към втория ѝ съпруг – херцога на Майен Шарл III Лотарингски.[8] През същата година тя преговаря с Херцога на Савоя за размяна на правата си върху Tанд и Оней за Мирибел, което включва селата Монтелие, Сатоне ан Брес и Лойет. Тези земи са издигнати в т. нар. Маркграфство Мирибел. Споразумение е подписано през 1579 г. и правата върху Графство Танд се връщат окончателно у Савойската династия на 4 септември 1581 г.[9][10][11]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира през 1611 г., вероятно в края на октомври[12] или на 14 октомври[3][2] в Соасон[2]. Погребана е в Катедралата на Соасон до съпруга ѝ Шарл III Лотарингски.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се два пъти[13]:

∞ 1. 26 юни 1560 за Мелхиор дьо Лет-Депре / Мелхиор де Пре († ок. 1572), господар на Монпеза и на Фу,[2] син на Антоан де Пре, господар на Монпеза, маршал на Франция, и на съпругата му Лейет дю Фу, господарка на Фу, от когото има осем деца:

  • Еманюел-Филибер де Пре († 1621, Монтобан, убит), маркграф на Вилар; ∞ 1621 за Елеонор Томасен, господарка на Монмартен, от която няма деца
  • Клод де Пре († 1597)
  • Анри де Пре († 1619), назначен за епископството на Монтобан, абдикира от него през 1595 г., без да е бил посветен, губернатор на Мюре и на Гранад, маркиз на Монпеза, ∞ за Клер-Сюзан дьо Грамон, господарка на Астер[14]
  • Жак де Пре († 1616)
  • Мадлен де Пре, ∞ за Оноре/Ростен дьо Ла Бом дьо Сюз, граф на Сюз, от когото има Жак-Онорат дьо Ла Бом дьо Сюз, маркиз на Вилар
  • Габриел де Пре (* ок. 1565, † 1653), ∞ за Жан дьо Сол дьо Таван, виконт на Лини
  • Елеонор де Пре, ∞ 1588 за Гаспар дьо Понтеве, велик сенешал на Прованс
  • Маргьорит де Пре († 1650).

∞ 2. 6 август 1576 в Замък Мьодон за Шарл II Лотарингски (* 26 март 1554 в замък Мьодон; † 4 октомври 1611 в Соасон), от 1573 г. херцог на Майен и граф на Мен, от когото има четири деца[15]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ genealogy.euweb.cz // Посетен на 15 януари 2016 г.
  2. ↑ а б в г д Henriette de Savoie-Villars // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  3. ↑ а б Savoy3 — Duke Шаблон:Souverain- of Savoy // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  4. ↑ Samuel Guichenon .
  5. ↑ а б Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  6. ↑ а б в г Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au Шаблон:S-. Т. 7. Université de Saint-Etienne, 1975. ISBN 978-2-85145-024-1. p. 623. Посетен на 2 décembre 2017. (на френски).
  7. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  8. ↑ Chronologie illustrée de l'histoire du Comté de Nice. Nice, Serre editeur, 2000. p. 286. (на френски).
  9. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  10. ↑ Frontières du comté de Nice : "à la recherche des bornes perdues" : sur l'ancienne limite des royaumes de France et de Piémont-Sardaigne. Nice, Serre editeur, 2005. p. 134. (на френски).
  11. ↑ Histoire des diocèses de France. Т. 17. Paris, Éditions Beauchesne, 1919849. ISBN 978-2-7010-1095-3. p. 387. (на френски).
  12. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  13. ↑ Samuel Guichenon , стр. 250 - Tome troisième (lire en ligne).
  14. ↑ Anselme de Sainte-Marie, Ange de Sainte-Rosalie, Histoire de la Maison Royale de France, et des grands officiers de la Couronne & de la Maison du roy & des anciens barons du royaume, tome 4, Шаблон:Dabbr 614, Compagnie des libraires, Paris, 1728 (présentation en ligne).
  15. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henriette de Savoie-Villars в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенриета_Савойска-Вилар&oldid=11879318“.