Направо към съдържанието

Хонорат II Савойски-Вилар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хонорат II Савойски-Вилар
Honorat II de Savoie
I. граф на Танд
II. граф на Вилар
III. маркграф на Вилар
IV. адмирал на Франция
V. маршал на Франция
Роден
сл. 4 юни 1511
Починал
Управление
ПериодI. 1575 – 1580
II.1531 – 1565
III. 1565 – 1580
IV. 1572 – 1578
V. 1571 –
КоронацияI. Хонорат I Савойски-Вилар
II. Райнер Савойски-Вилар
III. няма
IV. Гаспар II дьо Колини
V. Гаспар дьо Со-Таван
ПредшественикI. и III. Хенриета Савойска-Вилар
II. маркграфство
IV. Шарл II Лотарингски
V. Албер дьо Конди
Герб
Семейство
РодСавойска династия ː Савоя-Вилар
БащаРайнер Савойски-Вилар
МайкаАнна Ласкарис
Братя/сестриКлавдий Савойски-Вилар
Магдалена Савойска-Вилар
Изабела Савойска-Вилар
Маргарита Савойска-Вилар
СъпругаЖан-Франсоаз дьо Грейи-Фоа
ДецаХенриета Савойска-Вилар
Извънбр.ː
Жана Савойска-Вилар
Хонорат II Савойски-Вилар в Общомедия

Хонорат II Савойски-Вилар (на италиански: Onorato II di Savoia-Villars, Онорато II ди Савоя-Вилар, на френски: Honorat II de Savoie, Онора II дьо Савоа; * сл. 4 юни 1511; † 20 септември 1580) е италиански кондотиер, граф на Танд (1575 – 1580), граф на Вилар (1531 – 1565), маркграф на Вилар (1565 – 1580), маршал на Франция (от 1571), адмирал на Франция (1572 – 1578).

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Райнер Савойски-Вилар, нар. още „Големи Извънбрачни Савойски“ (* ок. 1473, † 1525), граф на Вилар (1497) и на Танд (1501), основоположник на кадетския клон на Савойската династия Савоя-Вилар, и на Анна Ласкарис (* 1487, † 1554). Когато пише завещанието си на 4 юни 1511 г. баща му не го споменава[1], следователно Хонорат е роден след тази дата.[1][2] Има един брат и три сестри:

  • Клавдий (* 1507, † 1566), граф на Танд, граф на Сомарива през 1561 г. и губернатор на Прованс от 1525 до 1566 г., съпруг на Мария дьо Шабан дьо Ла Палис и на Франсоаз дьо Фоа-Кандал
  • Магдалена (* ок. 1510, † 1586), съпруга на конетабъл Ан дьо Монморанси
  • Изабела († 1552), съпруга на Рене дьо Бастарне, граф на Бушаж
  • Маргарита († 1591), съпруга на Антоан II Люксембургски, граф на Бриен и на Лини

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Младост

[редактиране | редактиране на кода]

Израства във френския двор. Първото му споменаване е в дарение на краля на Франция през 1524 г. По този повод получава сеньориите Сент Менулд, Пасаван и Васи. Споменат е и в транзакция от 11 май 1528 г., заедно с брат му, Клавдий, относно брака му.[3]

На 25 август 1531 г. получава инвеститурата на Графство Вилар от савойския херцог Карл III. Този акт показва, че Хонорат трябва да е бил пълнолетен.

Военна кариера[4] и брак

[редактиране | редактиране на кода]

През 1536 г. участва в кампанията в Пикардия, по време на която войските на Карл V обсаждат Перон. През 1537 г. е при адмирал Клод д'Анбо.[5]

През 1540 г. се жени за Жана-Франсоаза дьо Грейи-Фоа[6] – единствена дъщеря и наследница на Ален дьо Фоа-Кандале и Франсоаз дьо Монпеза, виконтеса на Кастийон.[7] Тя му носи като зестра виконтство Кастийон сюр Дордон, баронства Монпезат, Егийон, Мадейлан, Сент Ливрад (първоначално Херцогство Егийон, създадено през 1599 г. за Анри дьо Майен, син на Хенриета Савойска-Вилар) и др. Има една дъщеря, Хенриета. Жена му е първа братовчедка на Франсоаз дьо Фоа-Кандал, втора съпруга на Клавдий Савойски-Вилар, по-големият брат на Хонорат II.[6]

Той придружава краля на Франция Анри II в пътуването му до Лотарингия през 1552 г. През 1553 г. спасява град Еден, обсаден от принца на Пиемонт в рамките на Италианските войни. Придружава крал Шарл IX между 1564 и 1566 г. на обиколка из Франция, която кралицата-майка Катерина де Медичи организира, за да опознае кралството си и за да се представи на неговите поданици.

Ранен е в битката при Сен Кантен на 10 август 1557 г., което не му попречва да окаже помощ на Корби, обсаден от испанците на Карл V. Участва в Асемблеята на грандовете на Франция в Мулен през 1558 г.

Влага много усърдие в битките с хугенотите, участвайки в битките при Сен Дени (10 ноември 1567 г.) и Монконтур (3 октомври 1569 г.).

През 1565 г. Сеньория Вилар е издигната в негова полза в маркграфство от братовчед му, Савойският херцог Емануил Филиберт[8][9] – суверен на тези земи. Номиниран през 1570 г. от крал Шарл IX, Хонорат II наследява Блез дьо Монлюк на 4 януари 1571 г. като генерал-лейтенант на Гиен.[10] Кралят го възнаграждава, като го издига в маршал на Франция през 1571 г.[10] Той също го обявява за адмирал на Франция и на Левантските морета през 1572 г. след смъртта на Гаспар II дьо Колини.[10][11] Генерал-лейтенант на краля в Гиен, той ръководи репресиите срещу хугенотите през 1573 г.

През 1572 г., след смъртта на своя племенник Хонорат I Савойски-Вилар, който не е направил завещание, Хонорат II Савойски претендира за наследството на Графство Танд и земите на Прованс като законен носител на тези права.[12][13] Неговата племенница Рената Савойска-Танд, господарка на Юрфе, също възнамерява да поиска правата на брат си Хонорат I.[12][13] Напрежението вълнува региона и са изпратени войски. След това привържениците на двете семейства се противопоставят един на друг в град Танд: Юрфалини, поддръжници на Господарката на Юрфе, и Милиавини, поддръжници на Маркграфа на Вилар.[14][15] Победата отива у първите и Господарката на Юрфе прогонва привържениците на Маркиза от Танд,[15] като ги преследва чак до Генуа.[15] Едва през ноември 1575 г. намесата на Савойския херцог намира компромис и слага край на конфликта.[14] Между 1574 и 1581 г. Савойският херцогски дом присвоява Графство Танд.

Подава оставка през 1578 г. от службата си на адмирал в полза на своя зет Шарл дьо Лотарингски. херцог на Майен.[16] Кралят го прави рицар на Ордена на Светия Дух на 1 януари 1579 г.

Хонорат II Савойски умира през 1580 г.[17][18][19][20] на 69-годишна възраст. Лобното му място не е точно посочено. Възможни места са Париж[21][22][23], Лош[24] или Пресини ан Турен[25].

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1540[26] за Жан-Франсоаз дьо Грейи-Фоа, дъщеря на граф Ален дьо Фоа-Кандал и Франсоаз дьо Монпеза, виконтеса на Кастийон,[27] от която има една дъщеря:

Има една извънбрачна дъщеря от неизвестна жена:

  • Жана Савойска-Вилар, ∞ 13 април 1569 в Пресини за Никола дьо Тиен

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  2. ↑ Honorat Tende // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  3. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  4. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  5. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 , стр. 138.
  6. ↑ а б Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 , стр. 138.
  7. ↑ Samuel Guichenon , стр. 248 - Tome troisième (lire en ligne).
  8. ↑ Samuel Guichenon , стр. 248 - Tome troisième (lire en ligne).
  9. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 , стр. 143.
  10. ↑ а б в Recueil des lettres d'Шаблон:Souverain-, tome 1, page 14, note 1 (lien Wikisource)
  11. ↑ Samuel Guichenon , стр. 248 - Tome troisième (lire en ligne).
  12. ↑ а б Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
  13. ↑ а б Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au Шаблон:S-. Т. 7. Université de Saint-Etienne, 1975. ISBN 978-2-85145-024-1. p. 623. Посетен на 2 décembre 2017. (на френски).
  14. ↑ а б Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au Шаблон:S-. Т. 7. Université de Saint-Etienne, 1975. ISBN 978-2-85145-024-1. p. 623. Посетен на 2 décembre 2017. (на френски).
  15. ↑ а б в Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 , стр. 151.
  16. ↑ Шарл Лотарингски, херцог на Майен (1554 – 1611) се жени на 6 август 1576 за дъщерята на Хонорат II, Хенриета
  17. ↑ Samuel Guichenon , стр. 248 - Tome troisième (lire en ligne).
  18. ↑ Article (?), Sorrel, Christian Sorrel. Les savoyards dans le monde. Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol.|94, 1992. p. 63. (на френски).
  19. ↑ Histoire de Touraine, depuis la conquête des Gaules par les Romains, jusqu'à l'année 1790. Т. III. Paris, H. Fournier, 1828. с. 541..
  20. ↑ Honorat Tende // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  21. ↑ Samuel Guichenon , стр. 248 - Tome troisième (lire en ligne).
  22. ↑ Article (?), Sorrel, Christian Sorrel. Les savoyards dans le monde. Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol.|94, 1992. p. 63. (на френски).
  23. ↑ Coligny, les Protestants et la mer. Presses Paris Sorbonne, 1997. ISBN 978-2-84050-091-9. с. 277.
  24. ↑ Histoire de Touraine, depuis la conquête des Gaules par les Romains, jusqu'à l'année 1790. Т. III. Paris, H. Fournier, 1828. с. 541..
  25. ↑ Honorat Tende // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
  26. ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 , стр. 138.
  27. ↑ Samuel Guichenon , стр. 248 - Tome troisième (lire en ligne).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Honorat II de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хонорат_II_Савойски-Вилар&oldid=12375003“.