Хенри Уоткинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Уоткинс
Henry Watkins
английски арктически изследовател

Роден
1907 г.
Починал
1932 г. (25 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Образование Кеймбриджки университет

Хенри Джордж Уоткинс (Джино Уоткинс) (на английски: Henry George Watkins) (29 януари 1907, Лондон - 20 август 1932) английски арктически изследовател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва средното си образование в колежа в Лансинг, а след това и университета в Кеймбридж. В университета се запалва по алпинизъм, а след това проявява и голям интерес към полярни изследвания и през лятото на 1927 г. с тази цел посещава Шпицберген.

През 1928-1929 г. извършва географски изследвания и топографски картирания във вътрешните неизследвани все още части на п-ов Лабрадор, в т.ч. езерото Снегамуук.

През 1930-1931 г. възглавява смесена англо-канадска експедиция в състав от 40 човека, която трябва да събере необходимата информация за метеорологичните условия в Гренландия, с цел прокарването на въздушно трасе от Европа за Северна Америка. На източното крайбрежие на гигантския остров експедицията работи около Северната полярна окръжност, като основна нейна база е градчето Ангмагсалик.

Един от отрядите на експедицията извършва топографска снимка на участък от крайбрежието на североизток от базата и слага началото на на откриването на хребета Уоткинс с връх Гунбьорн, най-високата точка на Гренландия (3700 м). Друг отряд изследва крайната зона на континенталния ледник. На самия ледник, на 67°30′ с. ш. 41°48′ з. д. / 67.5° с. ш. 41.8° з. д., е организирана зимна метеорологична станция, като там е оставен научния работник А. Курто, който провежда в пълна изолация пет месеца. През лятото на 1931 два отряда пресичат ледения купол на Гренландия в различни направления от Ангмагсалик. Джон Раймил начело на единия отряд преминава през купола на запад до Холстейнборг (67° с.ш.) Друг отряд, ръководен от Мартин Александър Линдзи (1905-1981), преминава в югозападно направление до Ивигтут (61° 12' с.ш.). През лятото на същата година Уоткинс, заедно с Курто с лодка изследват почти цялото югоизточно крайбрежие от 65° 40' до 60° 10' с.ш.

След завръщането си от Гренландия Уоткинс се опитва да организира експедиция в Антарктида, но поради настъпването на голямата икономическа криза намеренията му се провалят. Вместо това той оглавява малка частна експедиция, в която отново участва и Джон Раймил към източното крайбрежие на Гренландия и устройва своята приморска база малко по-на север от предишната, на 67° 15' с.ш. На 20 август, по време на лов на тюлени, Уоткинс загива и ръководството на експедицията се поема от Раймил.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

На негово име е учредена субсидия от университета в Кеймбридж за провеждане на полярни изследвания.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 421-422.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gino Watkins“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.