Направо към съдържанието

Хенри Уоткинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Уоткинс
Henry George Watkins
английски арктически изследовател
9 март 2018 г.
Роден
Починал
20 август 1932 г. (25 г.)

Националност Англия
Учил вТринити Колидж
Хенри Уоткинс в Общомедия

Хенри Джордж Уоткинс (Джино Уоткинс) (на английски: Henry George Watkins) е английски арктически изследовател.

Произход и младежки години (1907 – 1930)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1907 година в Лондон, Англия. Завършва средното си образование в Лансинг колидж, а след това и Университета в Кеймбридж. В университета се запалва по алпинизъм, а след това проявява и голям интерес към полярни изследвания. През лятото на 1927 г. с тази цел посещава Шпицберген.

През 1928 – 1929 г. извършва географски изследвания и топографски картирания във вътрешните неизследвани все още части на п-ов Лабрадор, в т.ч. езерото Снегамуук.

Експедиционна дейност (1930 – 1932)

[редактиране | редактиране на кода]

Първа експедиция (1930 – 1931)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1930 – 1931 г. възглавява смесена англо-канадска експедиция в състав от 40 души, която трябва да събере необходимата информация за метеорологичните условия в Гренландия, с цел прокарването на въздушно трасе от Европа за Северна Америка. На източното крайбрежие на гигантския остров експедицията работи около Северната полярна окръжност, като основна нейна база е градчето Ангмагсалик.

Един от отрядите на експедицията извършва топографска снимка на участък от крайбрежието на североизток от базата и слага началото на откриването на хребета Уоткинс с връх Гунбьорн, най-високата точка на Гренландия (3700 м). Друг отряд изследва крайната зона на континенталния ледник. На самия ледник, на 67°30′ с. ш. 41°48′ з. д. / 67.5° с. ш. 41.8° з. д., е организирана зимна метеорологична станция, като там е оставен научния работник А. Курто, който провежда в пълна изолация пет месеца.

През лятото на 1931 два отряда пресичат ледения купол на Гренландия в различни направления от Ангмагсалик. Джон Раймил начело на единия отряд преминава през купола на запад до Холстейнборг (67° с.ш.). Друг отряд, ръководен от Мартин Александър Линдзи (1905 – 1981), преминава в югозападно направление до Ивигтут (61° 12' с.ш.). През лятото на същата година Уоткинс, заедно с Курто, с лодка изследват почти цялото югоизточно крайбрежие от 65° 40' до 60° 10' с.ш.

Втора експедиция (1932)

[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Гренландия Уоткинс се опитва да организира експедиция в Антарктида, но поради настъпването на голямата икономическа криза намеренията му се провалят. Вместо това той оглавява малка частна експедиция, в която отново участва и Джон Раймил към източното крайбрежие на Гренландия и устройва своята приморска база малко по на север от предишната, на 67° 15' с.ш. На 20 август, по време на лов на тюлени Уоткинс загива, а ръководството на експедицията се поема от Раймил.

Паметна плоча на Хенри Уоткинс в църквата „Св. Петър“ в Дъмбълтън, Англия

Неговото име носят:

На негово име е учредена субсидия от Университета в Кеймбридж за провеждане на полярни изследвания.

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 421 – 422.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gino Watkins в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​