Храм на Артемида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храмът на Артемида в Ефес
Артемида

Храмът на Артемида в Ефес (Artemision, на старогръцки: ὁ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος Ἐφεσίης, ὁ ἐν Ἐφέσῳ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος, τὸ Ἀρτεμίσιον Ἐφέσιον (ho naòs tês Artémidos Ephesíês, ho en Ephéô naòs tês Artémidos, tò Artemísion Ephésion, на латински: Templum Dianae Ephesi(n)ae или Artemisium Ephesi(n)um) е най-голямият храм през древността и e едно от Седемте чудеса на света.

Сградата явно е била впечатляваща. Филон Византийски пише - "Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храмът на Мавзол, но когато видях Храмът в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха".

История[редактиране | edit source]

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди — символ на плодовитостта.

Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон от Кносос (Χερσίφρων ὁ Κνώσσιος) бил ангажиран да построи голям нов храм.

Стpоежът на Артемис-храма „D“ се започва през 580 пр.н.е.. Архитекти били Херзифон от Кносос заедно с неговият син Метагенес (Μεταγένης ὁ Κνώσσιος). Той го конструирал с 106 високи йонийски мраморни колони с височина от ок. 19 м. на основна пплощ от 111,7 м x 57,3 м. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати. Строежът траел 120 години, при фундамнтските работи участвал и Теодор от Самос. За храма и лидийският цар Крез подарява някокло колони. Два метра високата статуя на Артемида в олтара е направена от гроздово дърво и облечена със злато и сребро. Но и този храм не издържал дълго. Покривът е от кедърово дърво. Хераклит († 460 пр.н.е.) освещава своята книга за Logos в храма на олтара на Артемида.

През 550 пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат.

На 21 юли 356 пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър Велики, за да спаси своя горящ храм.[1]

Храмът[редактиране | edit source]

Скоро след това строежът на новият храм (храм „E“), бил възложен. Архитект бил Скопас Пароски (395-350 пр.н.е.), един от най-известните скулптори на времето си. Храмът „E“ имал 117колони с височина от ок. 18 м и имал каменен покрив. И този строеж продължил относително дълго — около 100 години.

Ефес бил от най-големите градове в Мала Азия по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. Според Плиний Стари, римски историк, храмът бил "чудесен паметник на гръцкото великолепие, който заслужава нашето искрено възхищение".

И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от мрамор. Храмът е издигнат от бял пароски мрамор. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа. Плиний отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината- 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в йонийски стил, високи по 20 метра. За сравнение може да се каже, че Партенона е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони.

Според Плиний Стари построяването е отнело 120 години, въпреки че експертите считат, че може би необходимото време е било 2 пъти по-малко. Знаем само, че когато Александър Велики е дошъл в Ефес през 333 пр.н.е. храмът все още се е строял. Той предложил да финансира построяването, ако след това неговото име бъде увековечено като строител на храма. Гражданите не искали името на Александър да стои на храма им, но не искали и да му го кажат и накрая му дали тактичен отговор - "Не е удобно един бог да строи храм за друг бог" и Александър не настоял повече.

През 55 г. апостол Павел идва в метрополата и казва, че храмът имал голямо посещение.

По времето на римския император Галиен великолепнсата сграда е разрушена през 268 г. сл.н.е. от готите, остатъците били използвани от жителите за строителен материал. Когато римския император Константин I Велики възстановил града по-късно, отказал да възстанови храма. Като християнин не се вълнувал от езически храмове. Ефесците се отказват едва през 4 век сл.н.е. от култа към Артемида.

Останки[редактиране | edit source]

Храмът в наши дни

През 1863 г. Британският музей (1863–1869) изпраща Джон Търтъл Ууд в Ефес да намери храма. Районът е пълен с бандити. Било трудно да се намерят работници, а и бюджетът му бил малък. Той нямал ни най-малка представа къде би могъл да се намира точно храма. Търсил го 6 години. Всяка година Британският музей го заплашвал, че ще му спре финансирането ако не намери нещо, заслужаващо внимание и всяка година той ги убеждал да го оставят още един сезон. Накрая през 1869 г. на дъното на кална яма, Ууд намерил основите на великия храм. Изкопал 132 000 кубични ярда пръст. Останките на няколко скулпторни фрагмента били пренесени в Британския музей, където могат да бъдат видени и днес.

Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Плутарх, Успоредни животописи, Александър и Цезар, III

Външни препратки[редактиране | edit source]