Христо Боботанов
| Христо Боботанов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Подпис |  |
| Христо Боботанов в Общомедия | |
Христо Николов Боботанов или Боботинов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Христо Боботанов е в 1879 година в село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България, в семейството на Никола Боботанов. Завършва Одринската българска мъжка гимназия с първия ѝ випуск като педагогическа гимназия в 1899 година.[2] В гимназията е цигулар в училищния оркестър.[3] След това е препоръчан като първенец на випуска си от директора Тодор Танев за учител в прогимназията в Цариград.[2] По време на престоите си в Солун Боботанов преподава в училището в солунския квартал Вардар капия в 1899 - 1901 година, а от 1901 - 1905 година в училището в Пиргите.[4]
Боботанов се отдава на революционна дейност и е деец на Тайния македоно-одрински кръжок в Санкт Петербург, Русия.[5] След като ЦК на ВМОРО изпраща Иван Сапунаров в Санкт Петербург да обедини дейността на тамошните дружества, Христо Боботанов става касиер на Централното бюро.[6] Като член на Централното бюро е изпратен в Солун в ЦК на ВМОРО в Солун и при екзарх Йосиф I, за да ги информира за дейността на сърбоманското Славяно-македонско дружество в Петербург.[7]
Христо Боботанов използва и псевдонима Родопски.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Солун и българите: история, памет, съвремие // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.
- ↑ а б Въстанието в спомените на участници в борбата. Одрински окръжен революционен комитет: 2. Из спомените на Георги Василев. В: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968. с. 209.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 443.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 379.
- ↑ а б Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.
- ↑ Исторически преглед, том 44, бр. 7 - 12, Българско историческо дружество, София 1988, стр. 90.
- ↑ Исторически преглед, том 44, бр. 7 – 12, Българско историческо дружество, София 1988, стр. 91.
