Христо Боботанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Боботанов
български революционер
Роден
1879 г.
Подпис Hristo Bobotanov Signature.svg
Христо Боботанов в Общомедия

Христо Н. Боботанов или Боботинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отчет до екзарх Йосиф І в Цариград относно учебния процес в Българското образцово основно училище „Св. Климент“ през първото полугодие на учебната 1900/1901 г., подписан от директора Антон Попстоилов и учителя Христо Боботанов[1]

Христо Боботанов е в 1879 година в село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Завършва Одринската българска мъжка гимназия с първия ѝ випуск като педагогическа гимназия в 1899 година.[2] В гимназията е цигулар в училищния оркестър.[3] След това е препоръчан като първенец на випуска си от директора Тодор Танев за учител в прогимназията в Цариград.[2] По време на престоите си в Солун Боботанов преподава в училището в солунския квартал Вардар капия в 1899 - 1901 година, а от 1901 - 1905 година в училището в Пиргите.[4]

Боботанов се отдава на революционна дейност и е деец на Тайния македоно-одрински кръжок в Санкт Петербург, Русия.[5] След като ЦК на ВМОРО изпраща Иван Сапунаров в Санкт Петербург да обедини дейността на тамошните дружества, Христо Боботанов става касиер на Централното бюро.[6] Като член на Централното бюро е изпратен в Солун с подробни разяснения за ЦК на ВМОРО в Солун и екзарх Йосиф I, за да ги информира за сърбоманското Славяно-македонско дружество в Петербург.[7]

Христо Боботанов използва и псевдонима Родопски.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Солун и българите: история, памет, съвремие. // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.
  2. а б Въстанието в спомените на участници в борбата. Одрински окръжен революционен комитет: 2. Из спомените на Георги Василев. В: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968. с. 209.
  3. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, том 2: Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествания за периода 1878 - 1944 г., Български исторически архив, Издава Народната библиотека „Кирил и Методий“, София, 1983, стр. 443.
  4. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 379.
  5. а б Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 83.
  6. Исторически преглед, том 44, бр. 7 - 12, Българско историческо дружество, София 1988, стр. 90.
  7. Исторически преглед, том 44, бр. 7 – 12, Българско историческо дружество, София 1988, стр. 91.
     Портал „Македония“         Портал „Македония