Христо Несторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Несторов
български анархист
Роден: 3 март 1903 г.
Починал: 23 март 1954 г. (51 г.)

Христо Димитров Несторов (известен и като Щако, Ицата, Страхил, Богдан Стефанов) е български анархист.

Роден е в село Габарево на 3 март 1903 г. Анархист става още като ученик. След преврата на 9 юни 1923 г. минава в нелегалност. Член е на анархистическата бойна група „Възел” в София. През май 1925 г. е арестуван в Казанлък, но успява да избяга от сградата на „Обществена безопасност“.

През есента на 1927 г., като отмъщение за екзекутираните в САЩ анархисти Сако и Ванцети, Христо Несторов хвърля бомба по американското посолство в София. Първоначалният му план е да отвлече посланика и да иска размяната му срещу Сако и Ванцети. През същата 1927 г. Несторов организира обир на касата на Окръжната постоянна комисия в Пловдив. Парите са взети за нуждите на анархистическото движение. В началото на 1928 г. Несторов е арестуван и на 1 май същата година е осъден на доживотен затвор. Преминава през затворите в София, Враца, Пазарджик, Стара Загора.

Помилван през януари 1940 г., през есента отново е нелегален. Става командир на Тъженския партизански отряд. През лятото на 1944 г. комунистите му поставят ултиматум да стане член на БКП или да напусне отряда. Христо Несторов напуска отряда и последните месеци преди 9 септември 1944 г. прекарва като партизанин-единак, криейки се от властта и комунистите. Скоро след това Христо влиза в конфликт с новите властници от БКП, на които става непримирим противник.

Емигрира във Франция. През септември 1953 г. анархистите Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо Караиванов скачат с парашути над Средна гора. Започват изграждането на лагери, землянки и стабилна мрежа от ятаци с цел разширяване на съпротивата срещу властта на БКП.

На 23 март 1954 г. след предателство няколкостотин войници, милиционери и набързо въоръжени партийни членове обкръжават Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо и Емилия Караиванови в местността Кавак дере, близо до Павел баня. След ожесточено няколкочасово сражение Христо Несторов е убит, Милю Иванов е заловен, а Дончо и Емилия Караиванови пробиват обръча и успяват да емигрират.

В село Габарево днес има паметна плоча на Христо Несторов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]