Хуан II (Арагон)
Хуан II Велики (Неверния) | |
---|---|
19-ти крал на Арагон крал на Сицилия |
|
![]() |
|
Лични данни | |
Управление | 1458-1479 |
Роден |
Медина-дел-Кампо |
Починал | |
Погребан в | манастир Поблет |
Предшественик | Алфонсо V Арагонски |
Наследник | Фернандо II |
Семейство | |
Династия | династия Трастамара |
Баща | Фернандо I Арагонски |
Майка | Елеонора д’Албуркерке |
Бракове |
Бланка I Наварска Хуана Енрикес |
Потомци | Фернандо II, Хуана |
Герб |
![]() |
Хуан II Велики (Неверния) в Общомедия |
Хуан II Велики (Неверния) (исп. Juan II de Aragón, el Grande; 29 юни 1398, Медина-дел-Кампо, Кастилия – 20 януари 1479, Барселона) — крал на Навара от 1425 година, 19-ти крал на Арагон от 1458 година, крал на Сицилия от 1458 година. Един от кралете-дълголетници от Средновековието (преживява 80 години).
Съдържание
Произход[редактиране | редактиране на кода]
По-малък син на крал Фернандо I Арагонски и Елеонора д’Албуркерке.
Крал на Навара[редактиране | редактиране на кода]
През 1419 година 21-годишния Хуан се жени за Бланш Наварска, дъщеря на Карл III Благородния, крал на Навара. През 1421—1424 години Бланка ражда три деца – Карл, Хуан (ум. 1425) и Бланка.
През 1425 година Карл III умира, и Хуан и Бланка са обявени за крал и кралица на Навара (през 1429 година е коронацията). В същата година от Валенсия е придибито графство Рибагорса.
Бланка управлява Навара самостоятелно: Хуан живее основно в Арагон, поддържа своя брат крал Алфонсо V Арагонски в усилващия се конфликт с Кастилия. През 1429 година между съседните кралства започва война.
Крал на Арагон[редактиране | редактиране на кода]
През 1454 година Алфонсо V Арагонски назначава Хуан за свой лейтенант (фактически съуправител) в Арагон и Каталония, в това време сам управлява италианските си владения. От 1442 година Алфонсо V постоянно живее в Неапол, обкръжавайки се с разкош и покровителства учени и художници. В това време Хуан в Каталония провежда ред преобразования с цел завоюване на поддръжка на социално незащитени слоеве от населението, фермери и занаятчии, за да създаде противопоставяйки ги на интересите на дворяните и духовенството, намиращи се в опозиция на новия лейтенант[1].
През [[1458 г. крал Алфонсо V умира без законни синове, и Хуан наследява неговите владения (с изключение на Неаполитанското кралство, завещано от Алфонсо V на сина му Фердинандо I) под име Хуан II.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От първия брак с Бланш Наварска:
- Карл (29 май 1421 – 23 септември 1461), принц Виански с 1421, наместник на Навара 1441—1447, претендент за наварската корона (под името Карл IV);
- Хуана (1423 – 22 август 1425);
- Бланка (1424 – 2 декември 1464), принцеса Вианска от 1461, претендент за наварската корона (под името Бланш II); брак: на 15 септември 1440 година (Валядолид, анулиран през 1453 година) за Енрике IV Безсилния (25 януари 1425 – 11 декември 1474), крал на Кастилия и Леон от 1454 година;
- Леонор Наварска (2 февруари 1425 — 12 февруари 1479), кралица на Навара през 1479 година; брак: от 30 юли 1436 година Гастон IV дьо Грайи (26 февруари 1423 – 25 юли 1472), граф дьо Фоа и дьо Бигор, виконт дьо Беарн от 1436, виконт дьо Кастелбон 1425—1462, виконт дьо Нарбон 1447—1468, пер на Франция от 1458 година.
От втория брак с Хуана Енрикес:
- Елеонора (ум. в млада);
- Фернандо II (10 март 1452 – 23 януари 1516), 20 крал на Арагон (1479—1516), Сицилия (1468—1516), Неапол (1504—1516), съпруг и съуправител на кралица Изабела Кастилска;
- Хуана (1455—1517), съпруга от 1476 година на Фернандо I Неаполитански.
Надгробен паметник в манастир Поблет[редактиране | редактиране на кода]
Кралят е погребан в манастир Поблет заедно с втората си съпруга Хуана Енрикес.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- González-Doria, Fernando (2000). Diccionario heráldico y nobiliario de los Reinos de España, pág. 274. ISBN 84-89787-17-4
- Berwick y de Alba, Duquesa de. Catálogo de las collecciones expuestas en las vitrinas del Palacio de Liria, (1898) p.68
- ↑ MARTIN, José Luis: Enrique IV de Castilla: Rey de Castilla, Príncipe de Cataluña, Hondarribia, 2003, 1a edición, ISBN 84-89569-82-7, p. 114