Хълцане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хълцане
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 R06.6
МКБ-9 786.8
База данни
DiseasesDB
5887
База данни
MedlinePlus
003068
База данни
eMedicine
emerg/252
Мед. рубрики MeSH D006606

Хълцането представлява неконтролируемо съкращение на диафрагматамускул, разделящ гръдния кош от коремната кухина и контролиращ дишането. То може да възникне поединично или да се появява на пристъпи. Ритъмът на хълцането или времето между хълцанията са сравнително постоянни.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Хълцането се причинява от дразнението на френичния нерв (на латински: nervus phrenicus), който е отговорен за инервацията на диафрагмата. След като информацията за дразнение е достигнала до централната нервна система се индуцира съкращение на междуребрените дихателни мускули на диафрагмата, мускулите на шията, в ларинкса и сфинктерите на хранопровода, водещи до бързо поеме на въздух.[1] При всяка контракция на диафрагмата, след около 0,25 секунди, следва затваряне на гласовите връзки в ларинкса, на което се дължи и специфичния звук, чуван при хълцане.

Този процес продължава, докато диафрагменият нерв не се отпусне. В повечето случаи това състояние продължава няколко минути, но има случаи в които може да продължи дни. Увреждането на френичния нерв, може да доведе до продължително хълцане от 1 – 2 денонощия. Това увреждане може да бъде доведено от възпаление на гърлото, тумор, инфекция или травма в шийната област, гастроезофагеален рефлукс[2], както и от косъм или друг малък предмет в ухото, дразнещ тъпанчето. Продължителното хълцане може да бъде предизвикано също и от лекарства (сънотворни, успокоителни), барбитурати, стероиди, наркотици и др.[3]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Причините за появата на хълцане може да са следните:

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

В повечето случаи хълцането преминава от само себе си без медицинска намеса, въпреки че много често, различни средства за домашно лечение се използват, с цел съкращаване на продължителността му.[7] Понякога е необходимо медицинско лечение при хронични хълцания. Като метод за лечение, чрез операция за блокиране на нерви се прибягва по изключение.

Народни методи[редактиране | редактиране на кода]

Народните средства за спиране на хълцането са често срещани и разнообразни, но не е документиран ефективен стандарт за спиране на хълцането. Някои от тези методи са:

  • задържане на дишането[8]
  • продължително преглъщане или бавно пиене на вода на малки глътки
  • дишане в хартиен плик – за повишаване съдържанието на СО2 в кръвта[8]
  • гаргара със студена вода

Стряскането на хълцащия също може да доведе до спиране на хълцането, но не се препоръчва като алтернатива.

Медицински средства[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват много медицински средства, но не е известно лечение, което да е особено ефективно.[9] Използвани са много лекарства, като баклофен, хлорпромазин, метоклопрамид, габапентин и др. Френичният нерв може временно да бъде блокиран с инжектиране на 0,5% прокаин или постоянно с двустранна фремикотомия или други форми на хирургично унищожаване на нерва, но дори това доста драстично лечение не помага в някои случаи.

Друг медицински подход е да се постави лидокаин 3% или гел 2% в ушния канал.[10]

Общество и култура[редактиране | редактиране на кода]

Американецът Чарлз Озбърн е хълцал в продължение на 68 години (от 1922 до февруари 1990 г.), и е записан в Рекордите на Гинес, като „човекът с най-дългата атака от хълцания“ (приблизително 430 милиона).[11][12]

През 2007 г. тийнейджърката от Флорида Дженифър Мей спечели медийна слава с хълцане от около 50 пъти в минута за повече от пет седмици.[13][14]

От февруари 2007 г. състоянието на британеца Кристофър Сандс е било толкова влошено, че не е можел да яде или спи нормално в продължение на 27 месеца, период в които е направил около 10 милиона хълцания. В крайна сметка е било открито, че има тумор в мозъка, причинявайки му хълцане на всеки две секунди, по 12 часа на ден. Хълцането му е спряно през май 2009 г. след оперативна намеса.[15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Wilkes, Garry. Hiccups. // eMedicine. Medscape, 2 August 2007. Посетен на 22 April 2009.
  2. ((en))  Gastroesophageal Reflux Disease. // A.D.A.M Medical Encyclopedia. PubMed Health. Архив на оригинала от 4 January 2014. Посетен на 18 July 2016.
  3. ((en))  Hiccup and apparent myoclonus after hydrocodone: review of the opiate-related hiccup and myoclonus literature.. //
  4. ((en)) Howes, D.. Hiccups: A new explanation for the mysterious reflex. // BioEssays 34 (6). 2012. DOI:10.1002/bies.201100194. с. 451 – 453.
  5. ((en))  Hiccups. // WebMD. Посетен на 6 February 2014.
  6. ((en))  Hiccups Happen!. // University of Maryland Hospital for Children. Архив на оригинала от 10 January 2012. Посетен на 2 April 2012.
  7. ((en))  Hiccups. // Home Remedies. Посетен на 5 November 2011.
  8. а б ((en))  The Two Mechanisms That Make Hiccup Cures Actually Work. // Посетен на 16 September 2016.
  9. ((en))  Hiccups. // The Merck Manual Online. Merck Sharp & Dohme, 2011.
  10. ((en))  Miracle hiccough cure gets the attention it deserves. // BMJ (Clinical Research Ed.) 333 (7580). December 2006. DOI:10.1136/bmj.39051.721632.3A. с. 1222.
  11. In pictures | Guinness medical record breakers | Longest attack of hiccups. BBC News. Retrieved on 2 June 2013.
  12. ((en))  Survivor of 68-Year Hiccup Spell Dies. // Omaha World-Herald. 5 May 1991. с. 2.B.
  13. ((en))  Florida girl hiccuping again after returning to school. // MSNBC, 16 March 2007.
  14. ((en))  'Hiccup Girl' Jennifer Mee May Use Tourette's Defense, Says Lawyer. // CBS News, 27 October 2010.
  15. ((en)) Symons, Jane. So does holding your breath REALLY banish hiccups?. // The Sun. London, 8 May 2008.