Юзеф Хьоне-Вронски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хьоне Вронски)
Направо към: навигация, търсене
Юзеф Хьоне-Вронски
полски философ и математик
Юзеф Хьоне-Вронски 
Роден: 23 август 1776
Волщин, Полша
Починал: 9 август 1853
Ньой сюр Сен, Франция

Ю̀зеф Ма̀рия Хьо̀не-Вро̀нски (на полски: Józef Maria Hoene-Wroński) е полски философ, математик и физик. Научните му интереси и изследвания обхващат широк периметър от човешкото знание. Един от родоначалниците на полския месианизъм.

Биография[редактиране | edit source]

Хьоне-Вронски е син на баща чех и майка полякиня. През 1794 г. служи като лейтенант в артилерията и участва в боевете против прусите. Постъпва на военна служба в Русия до 1797 г., където е отличен с чин подполковник. След това заминава за Кьонигсберг, където учи философия и право и слуша лекциите на Имануел Кант. През 1800 г. посещава Англия и отива във Франция, където става член на Академията на науките в Марсилия (1803). След едно мистично преживяване на 15 август 1803 г. решава изцяло да се посвети на науките и философията. В Марсилия усилено се занимава с развиване на своята система, като прави изследвания в областта на философията, математиката, механиката, астрономията, геодезията и др. През 1803 г. излиза първото му голямо произведение "Критическата философия на Имануел Кант". През 1810 г. заминава за Париж, където до края на живота си живее в лишения. През 1811 г. излиза съчинението му "Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите", в което излага основните си концепции за математиката. През 1812 г. се обявява против теориите на Лагранж. Издава "Философия на безкрайното" (1814). От 1819 до 1822 г. живее в Лондон, след което се завръща във Франция. В следващите години работи върху проблеми свързани с вечния двигател, квадратурата на кръга и създаването на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича "прогнометър" (prognometre). Създава различни инструменти в помощ на математиката — аритметически кръг (arithmetic ring) и аритмоскоп (arithmoscope). През 1827 г. издава известният си "Канон за логаритмите", който се превежда на много езици. От 1831 г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като "Въведение в месианизма" (1831), "Обръщение към славянските нации относно съдбата на света" (1847) и др. През 1849 г. изнася редица лекции в Германия върху философията на месианизма. Година преди смъртта си се запознава с Елифас Леви, който е заинтригуван от идеите му. Почива на 8 август 1853 г. във Франция.

Философия[редактиране | edit source]

Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят философията, науката, религията, политиката, икономиката и пр., и която има за цел да обяснява Вселената с помощта на реформа на човешкото познание, което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата гносеология за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича "Закон на Сътворението". Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и изкуствата, като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от Хегел и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие: 1) източен — който има за цел да развие материалното; 2) гръко-латински — развива морала; 3) средновековен — развива религиозното и 4) модерен — развива интелектуалното. XIX век за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия — осъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.

Личност[редактиране | edit source]

Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които френски, латински, старогръцки, арабски, еврейски, арменски. През целият си живот водел изключително активна писателска дейност, посветена на проблемите на науката и философията. Имал кореспонденция с най-учените личности на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работният си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: "Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа."

Творчество[редактиране | edit source]

Вронски е изключително плодотворен автор. Издал е над 100 произведения и е оставил над 300 ръкописа. Някои от тях излизат посмъртно. Всичките си неща е писал на френски, като е използвал много старогръцки думи във философските си работи.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Полският бомбардиворач" (1800)
  • "Критическата философия на Имануел Кант" (1803)
  • "Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите" (1811)
  • "Общо решение на уравненията от всички степени" (1812)
  • "Критика на теорията на Лагранж за аналитичните функции" (1812)
  • "Философия на безкрайното" (1814)
  • "Философия на алгоритмичната техника" (два тома) (1815-1816)
  • "Въведение към Сфинкса" (1818)
  • "Критика на теорията на Лаплас за пораждащите функции" (1819)
  • "Въведение към лекциите по математика" (1821)
  • "Канон за логаритмите" (1827)
  • "Фундаментални проблеми на модерната политика" (1829)
  • "Брошура за месианизма" (1831)
  • "Въведение в месианизма" (1831)
  • "Телеологичен закон на случайността като база за Реформа на изчисленията на вероятностите" (1833)
  • "Молба до краля на Франция" (1838)
  • "Описание на философия на историята" (1840)
  • "Описание на философия на политиката" (1840)
  • "Тайната политика на Наполеон, като база на бъдещия морал на света" (1840)
  • "Съдбата на Франция, Германия и Русия като Пролегомени към месианизма" (1842-1843)
  • "Обръщение към славянските нации относно съдбата на света" (1847)
  • "Месианизъм или Абсолютна реформа на човешкото знание" (1847)
  • "Реформа на човешкото знание" (1848)
  • "Обръщение към цивилизованите нации за техните пагубни революционни безредия като развитие на реформата на човешкото знание (1848)
  • "Послание до Негово Височество принц Чарториски за съдбите на Полша и основно върху съдбата на славянските народи" (1848)
  • "Сто решителни страници към Негово Височество Императора на Русия с тяхно приложение за династията на Наполеон" (1850)
  • "Послание до Негово Височество Императора на Русия, представяйки последното обяснение на Вселената, физиката и морала" (1851)
  • "Тайно послание до Негово Височество принц Луи Бонапарт, президент на Републиката" (1851)
  • "Изпълнение на реформата за небесната механика, давайки законите на основното построение на цялата Вселена" (1851)
  • "Приложение към това послание, съдържащо нова мореплавателна наука за приливите и отливите" (1851)
  • "Таен исторически документ за разкриване съдбите на света" (1851)
  • "Абсолютна философия на историята или Раждането на човечеството" (1852)
  • "Историография" (два тома) (1852)
  • "Научен документ" (1852)
  • "Истинска мореплавателна наука за приливите и отливите" (1853)
  • "Пропедевтика на месианизма" (посмъртно, 1855)
  • "Прогресивно развитие и последна цел на човечеството" (посмъртно, 1861)
  • "Неоспоримо месианство или преразгледаното върховно знание" (посмъртно, 1876)
  • "Развитие на абсолютната философия" (посмъртно, 1878)
  • "Седем нови ръкописа, писани от 1803 до 1806" (посмъртно, 1879)
  • "Номотетика на месианизма или върховните закони на света" (посмрътно, 1881)

Външни препратки[редактиране | edit source]