Цамблак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Григорий Цамблак според Хрониката на Констанцкия събор от 1418 г.

Цамблак е балканска, средновековна, аристократична фамилия с неизяснен произход (влашки, албански, български или гръцки).

Италия[редактиране | редактиране на кода]

Първите поименни сведения за представители на Цамблаковия род датират от 1330-те г. Член на фамилията (не се посочва името му) е живял в Италия и останал в историческите анали като „кавалер”, т.е. благородник. Той се споменава в една сатирична средновековна поема „Пътешествието на Мазарини в ада”. Възможно този Цамблак да е същият, споменаван като „велик архонт” в едно съдебно дело между манастира „Св. Никола” и гражданите на град Рентини в Италия. Пак като хипотеза, но напълно възможна, може да се предположи, че именно същото лице от Цамблаковци се споменава във византийски източ­ник за прояви през годините 1331, 1341, 1348 и 1352 г.

Византия[редактиране | редактиране на кода]

За друг виден представител на тази фамилия – Антоний Цамблак, може да се открият сведения в някои византийски хроники и документи. Той се споме­нава в договор на византийския император Андроник Палеолог с Вене­цианската република от 1332 г. Явно е, че този Цамблак е бил на византийска служба и е заемал важна държавна длъж­ност.

На подобна длъжност пак около 1330 г., но в Солун, се споменава и Арсений Цамблак, за когото е отбеляз­ано, че имал и синове. За него е известно, че през 1332 г. е бил началник на личното крило на византийската армия във войната на Византия с България, в началото на царуването на Иван Александър. След тази война Арсений Цамблак участвал в мирните преговори с българите. Малко по-късно виждаме отново него като член на посолството на византийския император, изпратен с дипломатически задачи при пер­сийския цар Сенахирим. Към края на 40-те години на XIV в. Арсений Цамблак бил назначен за византийски архонт (управител) на град Димотика в Беломорска Тракия.

За един представител на Цамблаковия род се упоменава като за голям византийски велможа през 1348 г., по времето на властването на византийския император Йоан Палеолог. Все като висши византийски управници и чиновници някои Цамбла­ковци са отбелязани и измежду ръководителите на остров Лемнос.

Сърбия и България[редактиране | редактиране на кода]

По всичко личи, че фамилията Цамблак е била между най-знатни­те както в Сърбия, така и в България. Така например представителят на рода Алексей Цамблак бил кефалия (областен управител) в Сърбия по времето на цар Стефан Душан.

По време на царуването на Иван Александър и Иван Шишман, един от Цамблаковците бил „велик примикюр” в столицата. Той е вписан в добавката на Патриарх Евти­мий от края на XIV в. в „Синодик на цар Борил” от 1211 г. Ако този Цамблак е бил баща на митрополит Киприан, значи е бил и дядо на Григорий Цамблак, защото бащата на последния е брат на Киприан.

Съвсем малко, откъслечни са сведенията за самия баща на Григорий Цамблак, независимо че произхожда от много известна тогава фамилия и вероятно сам е заемал висша държавна или военна длъжност при бъл­гарските владетели Иван Александър и Иван Шишман. Все пак устано­вява се, че се е казвал Урик (Урика, Урикон) Цамблак. Може да се пред­полага, че е роден към 1330 г., а е починал в 1379 г. Уважението на Гри­горий Цамблак към баща му останало за цял живот и той на няколко пъ­ти отбелязва в своите ръкописи: „Написа са сiи Тетроевангелие монастирю Нямеческому рукоу Гавраiла монаха, сына Оурикова” (в четвероевангелие от 1436 г.) или „Рукоу Гаврiила монаха сина Оурикова” (в чертвероевангелие от 1429 г., запазено в библиотеката на град Бодлей, Румъния). А в поменика на Бистрицкия манастир в Молдова, започ­нат от 1407 г., на шестия лист Григорий Цамблак е записан заедно с ба­ща си: „Оурика и сина его, монаха Гаврiила Съиисателе”.

Русия и Литва[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните представители на фамилията Цамблак обаче са свързани преди всичко с историята на Русия и Литва. Първият Цамблак направил забележителна кариера в тези земи е киевският, литовски и на цяла Русия митрополит Киприан, признат официално през 1472 г. за светец и чудотворец и бележит книжовник от Търновската книжовна школа. Благодарение на него, племенникът му Григорий Цамблак също става киевски митрополит, продължавайки и книжовните усилия на своя бележит сродник.

Молдова[редактиране | редактиране на кода]

В края на 15 век срещаме представители на рода Цам­блаковци да заемат високи административни длъжности и в Молдова и да се намират в родствени връзки с молдовските владетели. Например Йоан Цамблак бил вуйчо (чичо?) на молдовския владетел Стефан Велики (14561504). През 1476 г. този Йоан Цамблак бил изпратен в Италия, в Рим и Венеция, да моли за помощ против нашествията на тур­ците в Молдова. В сената на Венеция той произнесъл дълга реч на „гръц­ки език” по въпроса, за който бил изпратен там.

Единствената известна ни жена-представителка на фамилията е била Мария Цамблакина Палеологина Асенина. Приема се, че Мария е била жена на Йоан, принц на Кримска Готия —- византий­ска област в Крим, преди идването на татарите там, със столица Мангуп (Теодоро). Тя със сигурност е имала син на име Алексей, починал през 1444 г. Сериозни основания насочват изследователите към твър­дението, че Мария Цамблакина е имала и дъщеря — също Мария, омъжена през 1472 г. за молдовския княз Стефан Велики, починала през 1477 г. и погребана в молдов­ския манастир „Путна”.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Й. Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан. – В: Иванов, Й. Избрани произведения. Т.1. С., 1982, 53-110
  • В.Д. Фартусов, Руководство к писанию икон святых угодников Божиих в порядке дней года. Опыт пособия для иконописцев. Москва 1910 [Репринт: Москва (Русскій Хронографъ), 2002], с. 16-17
  • Русские святые: 1000 лет русской святости / Жития собрала монахиня Таисия (Татиана Георгиевна Карцева). Москва (Азбука), 2000, с. 557-558
  • Жития русских святыхъ, собрала монахиня Таисия, Ню Йорк 1984, т. 2, с. 162
  • Чешмеджиев, Д. Митрополит Киприан и култовете на българските светци. – Studi Slavistici, 5, 2008, 15-30
  • Панайотова, H. " Киприан ...", Наука и изкуство, София, 1981
  • Болъшая энциклопедия под ред. С. Н. Южакова. Т. 7. СПб., 1905, с. 588.
  • История на България. Т. 4. С. 1983, с. 270.
  • Мечев, К. Григорий Цамблак. С., 1969.
  • Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.
  • Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С., 1984.
  • Thomson, F. J. Gregory Tsamblak: The Man and The Myths. – Slavica Gandensia, 25, 1998, 5–149.
  • Кенанов, Д. Озареният Григорий Цамблак. По материали от вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки. Велико Търново, 2000.
  • Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в Източна Европа XV-XVII в. Велико Търново, 2004.
  • Юрий К. Бегунов. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
  • Рашева, И. Битката при Велбъжд през 1330 г. в „Житие на Стефан Дечански” на Григорий Цамблак. „Победеният победител” Михаил Шишман. – Известия на Исторически музей Кюстендил, ХVІ, 2010, 53-58.