Чакоанска мара
Чакоанска мара | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Burmeister, 1876 | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Чакоанска мара в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Чакоанска мара (Dolichotis salinicola) е едър южноамерикански гризач от род Мари. Видът е разпространен в северната част на Аржентина и областта Гран Чако, откъдето идва и името му. Видът е близкородствен на по-едрия южен вид патагонска мара.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Видът населява областта Гран Чако в Парагвай и североизточна Аржентина на юг до провинция Кордоба както и югоизточните части на Боливия. В крайните южни части на ареала се застъпват със северните на патагонската мара.
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Като обитатели на Гран Чако марите предпочитат сухите равнини обрасли с храсталаци. Среща се както в естествени, така и в биотопи променени от човешката намеса. Обитава площ от 33,3 до 197,5 ha. Чакоанските мари се срещат на надморска височина до 400 m.
Морфологичи особености[редактиране | редактиране на кода]
Чакоанската мара прилича много на заек. Дължината на тялото варира от 45 до 50 cm, а теглото е около 4 kg. Отличават се от патагонските по липсата на бяло окосмение в областта на задницата.
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Чакоанските мари са активни през деня. Обитават дупки под земята, които служат и за отглеждане на поколението. Движат се на групи от няколко индивида. При опасност могат да бягат бързо като се скриват под земята.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Представителите на вида са растителноядни. Пасат основно трева.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Чакоанските мари образуват моногамни двойки. Бременността продължава 77 дни. Женската ражда до три малки. Кърми малките повече от два пъти дневно в продължение на четири месеца. Продължителността на живота им е до 15 години.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dolichotis salinicola (Burmeister, 1876). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Dunnum, J., Vargas, J., Bernal, N., Pardinas, U. & Ojeda, R. Dolichotis salinicola // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2009. (на английски)
|