Шарл Ангулем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарл Орлеански Ангулем
Шарл Орлеански Ангулем 
граф Ангулем
Роден: 1459 г.
Починал: 1 януари 1496 г. (37 г.)
,

Шарл Орлеански-Ангулем (фр. Charles d’Orléans; 1459 – 1 януари 1496) – граф Ангулем от 1467 година. Втори син на граф Жан II Ангулем и Маргарита дьо Роган, баща на френския крал Франсоа I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Шарл Ангулем

През 1467 година умира бащата на Шарл (Жан II Ангулем, който е по-малък син Луи I Орлеански) и седем годишният Шарл наследява графство Ангулем. Регент по време на малолетието е майка му Маргарита от рода Роган и Жан I дьо Ла Рошфуко.

Луиза Савойска и Шарл играят шах

През 1488 година регентът на Франция, Ан дьо Божьо урежда брак на Шарл с Луиза Савойска.

От брака си имат две деца:

  • Франсоа I (12 септември 1494 — 31 март 1547), граф Ангулем от 1496, крал на Франция от 1515 година
  • Маргарита Ангулемска (11 април 1492 — 21 декември 1549), херцогиня дьо Бери от 1517 година; 1-ви съпруг: от 2 декември 1509 година - Шарл IV (2 септември 1489 — 11 април 1525 година), херцог Алансон; 2-ри съпруг:от 24 януари 1527 година - Анри II Наварски(род.18 април 1503 — ум. 25 май 1555 година), крал на Навара.

Освен жена си Шарл има няколко любовници. По имена, са известни две от тях – Антоанета дьо Полиняк и Жана Конт, от които на Шарл се раждат поне 3 дъщери.

Основно местопребиваване за Шарл е Коняк. Именно там се ражда Франсоа I.

Карл неочаквано умира на 1 януари 1496 година в Шато-Ньоф-ан-Ангомоа.

Неговото тяло е погребано в катедралния храм св.Петър в Ангулем до родителите му. Неговите владения наследява малолетният Франсоа под регентството на майка му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1.  Charles Cawley, Medieval Lands, France, Capetian KingsDucs d'Orleans, kings of France 1515—1589 (англ.).
  2.  Foundation for Medieval Genealogy. 
  3.  Chronologie historique des Comtes d’Angoulême.
  4.  Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
  5.  Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
  6.  Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)