Юдейски планини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юдейски планини
הרי יהודה
Юдейските планини в покрайнините на Йерусалим.
Юдейските планини в покрайнините на Йерусалим.
Reliefkarte Israel.png
31.6667° с. ш. 35.1667° и. д.
Местоположение на картата на Израел
Общи данни
Местоположение Израел
Част от Източноафриканска рифтова долина
Надм. височина 1026 m m
Юдейски планини в Общомедия

Юдейските планини (на иврит: הרי יהודה; на арабски: جبال الخليل) е планинска верига в Израел и Западния бряг, където са разположени Йерусалим и още няколко библейски града. Достигат максимална височина 1026 m.[1] Планините образуват сърцевината на Юдейското царство, където се появяват първите еврейски селища.[2][3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Юдейските планини са част от обширна верига, разпростираща се в посока север-юг. Хребетът е съставен от Самарските хълмове на север и Юдейските хълмове на юг, като двете части се срещат при Рамала. Западният склон е съставен от твърд варовик и преминава към Израелската крайбрежна равнина, преминавайки през ниските хълмове на Шефела, докато източният склон се спуска по-рязко към Йорданската рифтова долина (Гхор). На юг, планината достига до Беер Шева[4][5][6] в северната част на пустинята Негев, където хълмовете преливат в долината на Беер Шева – Арад. Средната надморска височина на веригата е 900 m. В древността, Юдейските планини са имали гъста горска растителност.

Геология и палеонтология[редактиране | редактиране на кода]

Юдейските планини представляват повърхностно проявление на поредица моноклинни гънки, които имат уклон на север-северозапад в Израел. Нагъването е главен израз на Сирийската дъга, която започва да се нагъва през късна креда в североизточната част на Африка и югозападната част на Азия. Сирийската дъга се простира на изток-североизток през Синайския полуостров, завива на север-североизток през Израел и продължава на изток-североизток към Сирия. Израелският сегмент е успореден на рифта на Мъртво море, което е разположено в близост на изток.[7][8] Тектонското повдигане, което е създало планината, е настъпило на два етапа: първи през късен еоцен – ранен олигоцен и втори през ранен миоцен.[9]

В праисточески времена, животни, които са изчезнали от Леванта, все още се срещат из планините. Към тях спадат слонове, носорози, жирафи и индийски биволи.[10] Топографията на хребета е карстова и включва сталактитова пещера при река Сорек между Йерусалим и Бейт Шемеш, където са намерени вкаменелости от праисторически растения и животни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopedia of Prehistory: South and Southwest Asia. Т. 8. 31 март 2003. ISBN 9780306462627. Посетен на 13 февруари 2012.
  2. Cambridge History of Judaism. // Cambridge.org. с. 210. Посетен на 16 август 2011.
  3. A History of the Jewish People, edited by Haim Hillel Ben-Sasson, p. 226
  4. Palestine: Land, Encyclopaedia Britannica
  5. Stone, Lawson G.. Judges (Judges 13:1 – 25). Т. 3. Tyndale House, 2016. ISBN 9781414398792. с. 381 – 382. Посетен на 11 декември 2019.
  6. Jerusalem Hills – Mapcarta
  7. E. Abd El-Motaal and T.M. Kusky, 2003, Tectonic Evolution of the Intraplate S-Shaped Syrian Arc Fold-Thrust Belt of the Middle East Region in the Context of Plate Tectonics, The Third International Conference on the Geology of Africa, Vol. (2), pp. 139 – 157. // [1] Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 23 февруари 2012. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  8. Flexer A. Late Cretaceous evolution of the Judean Mountains as indicated by ostracodes. // Terra Nova 1 (4). 1989. DOI:10.1111/j.1365-3121.1989.tb00385.x. с. 349 – 358.
  9. Bar, Oded и др. The uplift history of the Arabian Plateau as inferred from geomorphologic analysis of its northwestern edge. // Tectonophysics 671. 2016. DOI:10.1016/j.tecto.2016.01.004. с. 9 – 23.
  10. History of Jerusalem from Its Beginning to David. // Biu.ac.il, 6 март 1997. Посетен на 13 февруари 2012.