Юдейски планини
| Юдейски планини הרי יהודה | |
 Юдейските планини в покрайнините на Йерусалим. | |
  Местоположение на картата на Израел | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Израел |
| Част от | Източноафриканска рифтова долина |
| Надм. височина | 1026 m m |
| Юдейски планини в Общомедия | |
Юдейските планини (на иврит: הרי יהודה; на арабски: جبال الخليل) са планинска верига в Държавата Израел и Държавата Палестина (регион Западен бряг), където са разположени Йерусалим и още няколко библейски града.
Достигат максимална височина 1026 m.[1] Планините образуват сърцевината на Юдейското царство, където се появяват първите еврейски селища.[2][3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Юдейските планини са част от обширна верига, разпростираща се в посока север-юг. Хребетът е съставен от Самарските хълмове на север и Юдейските хълмове на юг, като двете части се срещат при Рамала. Западният склон е съставен от твърд варовик и преминава към Израелската крайбрежна равнина, преминавайки през ниските хълмове на Шефела, докато източният склон се спуска по-рязко към Йорданската рифтова долина (Гхор). На юг, планината достига до Беер Шева[4][5][6] в северната част на пустинята Негев, където хълмовете преливат в долината на Беер Шева – Арад. Средната надморска височина на веригата е 900 m. В древността, Юдейските планини са имали гъста горска растителност.
Геология и палеонтология[редактиране | редактиране на кода]
Юдейските планини представляват повърхностно проявление на поредица моноклинни гънки, които имат уклон на север-северозапад в Израел. Нагъването е главен израз на Сирийската дъга, която започва да се нагъва през късна креда в североизточната част на Африка и югозападната част на Азия. Сирийската дъга се простира на изток-североизток през Синайския полуостров, завива на север-североизток през Израел и продължава на изток-североизток към Сирия. Израелският сегмент е успореден на рифта на Мъртво море, което е разположено в близост на изток.[7][8] Тектонското повдигане, което е създало планината, е настъпило на два етапа: първи през късен еоцен – ранен олигоцен и втори през ранен миоцен.[9]
В праисточески времена, животни, които са изчезнали от Леванта, все още се срещат из планините. Към тях спадат слонове, носорози, жирафи и индийски биволи.[10] Топографията на хребета е карстова и включва сталактитова пещера при река Сорек между Йерусалим и Бейт Шемеш, където са намерени вкаменелости от праисторически растения и животни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Encyclopedia of Prehistory: South and Southwest Asia. Т. 8. 31 март 2003. ISBN 9780306462627. Посетен на 13 февруари 2012.
- ↑ Cambridge History of Judaism // Cambridge.org. с. 210. Посетен на 16 август 2011.
- ↑ A History of the Jewish People, edited by Haim Hillel Ben-Sasson, p. 226
- ↑ Palestine: Land, Encyclopaedia Britannica
- ↑ Stone, Lawson G. Judges (Judges 13:1 – 25). Т. 3. Tyndale House, 2016. ISBN 9781414398792. с. 381 – 382. Посетен на 11 декември 2019.
- ↑ Jerusalem Hills – Mapcarta
- ↑ E. Abd El-Motaal and T.M. Kusky, 2003, Tectonic Evolution of the Intraplate S-Shaped Syrian Arc Fold-Thrust Belt of the Middle East Region in the Context of Plate Tectonics, The Third International Conference on the Geology of Africa, Vol. (2), pp. 139 – 157 // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 23 февруари 2012.
- ↑ Flexer A. Late Cretaceous evolution of the Judean Mountains as indicated by ostracodes // Terra Nova 1 (4). 1989. DOI:10.1111/j.1365-3121.1989.tb00385.x. с. 349 – 358.
- ↑ Bar, Oded и др. The uplift history of the Arabian Plateau as inferred from geomorphologic analysis of its northwestern edge // Tectonophysics 671. 2016. DOI:10.1016/j.tecto.2016.01.004. с. 9 – 23.
- ↑ History of Jerusalem from Its Beginning to David // Biu.ac.il, 6 март 1997. Посетен на 13 февруари 2012.