Юлий Ким

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлий Ким
Юлий Черсанович Ким
руски поет, композитор и драматург

Роден

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Професия поет, музикант
Активен период от 1960-те
Семейство
Съпруга Ирина Якир
Лидия Луговая
Деца Наталия

Уебсайт
Юлий Ким в Общомедия

Юлий Черсанович Ким (23 декември 1936, Москва) е руски поет, композитор, драматург, сценарист и бард от корейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на журналиста и преводач от корейски език Ким Чер Сан и учителката по руски език и литература Нина Валентинигна Всесвятска. Родителите му са жертви на репресиите от 1937-1938 г., баща му е екзекутиран, а майка му като „член на семейството на предатели на родината“ е осъдена на пет години лагер и три години изгнание. През 1958 г., по време на „Размразяването“ тя е реабилитирана, но преди това според правилото за 101-вия километър няма право да пребивава в Москва, така че семейството живее в Малоярославец, Калужка област, а след това (от 1951) - в Туркменистан. Ким се завръща в Москва едва през 1954 г., когато постъпва в Московския държавен педагогически институт.

Докато следва в института, започва да пише мелодии към своите стихотворения (от 1956) и ги изпълнява, акомпанирайки си на седемструнна китара със специална „цигански“ линия. Първите му концерти се провеждат в Москва в началото на 60-те години. Младият автор бързо става един от най-популярните бардове на Русия.

Завършва Историко-филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт (1959). По разпределение в течение на три години работи като учител по история, литература и география в Камчатка, след това няколко години преподава история и обществознание в Москва. През тези години Юлий Ким започва да пише и поставя на сцена с учениците си авторски песни с интермедии и вокални сцени, в които се съдържат всички елементи на мюзикъл.

През 1965-1968 г. става един от защитниците на правата на човека. През 1966 г. се жени за Ирина Якир (1948 – 1999) – внучка на репресирания съветски военен деец Иона Якир. Бащата на Ирина, Пьотър, виден активист за правата на човека и дисидент, е арестуван, когато е едва на 14 години, и освободен, когато е на 32 години.

През 1968 г. Ким напуска московското училище, в което преподава, по искане на ръководството на градския комитет на КПСС, заради участието му в редица протестни изявления срещу реставрацията на сталинизма в СССР, в редактирането на нелегалния правозащитен бюлетин Хроника на текущите събытия, а също и заради съчиняването на сатирични злободневни песни, получили широко разпространение наред с песните на Александър Галич и Владимир Висоцки.

До 1985 г. в надписите на филми и плакати на концерти той присъства с псевдонима „Ю. Михайлов“, тъй като официално му е забранено да извършва концертна дейност.

По-голямата част от песните на Юлия Ким са написани с негова собствена музика, но много и в съавторство с композитори като Генади Гладков, Владимир Дашкевич и Алексей Рибников.

През 1974 г. става член на профсъюза на московските драматурзи.

През 1985 г., в началото на Перестройката, играе главната роля в постановката на пиесата си „Ной и синовете му“. Същата година отказва да използва псевдоним и започва да печата със собственото си име. Издаден е и първият диск с негови песни – „Риба-кит“.

Дискографията на Юлий Ким включва повече от 20 заглавия, аудио и видеокасети със записи на песни. Песните на Ким са вписани във всички антологии на автора, както и в много антологии на съвременната руска поезия, сред които са „Строфи Ветка“ (съставител Евгений Евтушенко, 1994).

Юлий Ким е член на Съюза на кинематографистите на СССР (1987), Съюза на писателите (1991) и Пен-клуба (1997). Автор е на около 500 песни (много от които звучат във филми и спектакли), тридесетина пиеси и дузина книги. Носител е на наградата „Златен Остап“ (1998). Лауреат е на руската държавна награда „Булат Окуджава“ (2000).

От 1998 г. живее в Йерусалим и Москва. Член е на редакционната колегия на „Йерусалимското списание“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Я клоун (Дания). 1989.
  • Волшебный сон. М.: Советский писатель, 1990.
  • Летучий ковёр. М.: Киноцентр, 1990.
  • Творческий вечер. М.: Книжная палата, 1990.
  • Однажды Михайлов. М.: Время.
  • Моя матушка Россия.
  • И я там был.
  • Светло, синё, разнообразно. Стихи и песни.
  • На собственный мотив. 1998.
  • Собрание пёстрых глав. В 2 тт. 1999.
  • Путешествие к маяку. (Израиль). 2000.
  • Своим путём. (Израиль)
  • Букет из разнотравья. М.: Зебра.
  • Мозаика жизни. М.: Эксмо.
  • Не покидай меня, весна. Екатеринбург: У-Фактория, 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]