Яванско дебело лори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яванско дебело лори
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
семейство:Лориеви (Lorisidae)
род:Дебели лорита (Nycticebus)
вид:Яванско дебело лори (N. javanicus)
Научно наименование
Geoffroy, 1812
Разпространение
Яванско дебело лори в Общомедия
[ редактиране ]

Яванското дебело лори (Nycticebus javanicus) е вид дребен бозайник от семейство Лориеви (Lorisidae).

Популацията му е в рязък спад поради бракониерство за търговията с екзотични домашни любимци, и поради загубата на местообитания. Поради тези причини Международният съюз за опазване на природата (IUCN) му дава статус на критично застрашен, а също така видът е защитен и от индонезийското законодателство. За периода 2008 – 2010 г. е включен в списъка на „25-те най-застрашени примати в света“. Въпреки тези защити, както и присъствието му в няколко защитени зони, бракониерството продължава.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в западните и централни части на остров Ява в Индонезия.[2] Може да се намери главно в мангровите гори, но също и в какаови плантации и местности с бамбукова растителност на височина до 1600 м над морското равнище. Живее по дърветата като се придвижва бавно по увивните растения без да скача от дърво на дърво.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Достига на дължина до около 30 cm при тегло между 565 и 687 g.[3] Лицето и гърбът му са маркирани с ясно изразена жълтеникаво-сива ивица, която минава над темето и се разклонява към очите и ушите.

Въз основа на средни стойности, определени от шест екземпляра, получени от незаконната търговия с диви животни в Ява, са измерени следните морфометрични параметри:[4]

  • дължина на главата – 59,2 мм;
  • дължина на муцуната – 19,9 мм;
  • широчина на главата – 43,6 мм;
  • телесна ширина – 250,8 мм;
  • дължина на главата и тялото – 293,1 мм;
  • обиколка на гърдите – 190,8 мм;
  • обиколка на шията – 136,7 мм;
  • дължина на опашката – 20,4 мм;
  • дължина на раменната кост – 67.2 мм;
  • дължина на лъчевата кост – 71,8 мм;
  • дължина на бедрената кост – 83,2 мм;
  • дължина на пищяла – 85,9 мм;
  • обхват на ръката – 59,1 мм;
  • обхват на стъпалото – 70,3 мм;
  • дължина на ухото – 16,8 мм.

Подобно на другите лорита, Яванското дебело лори е нощно и дървоядно, разчита на лози и лиани. Въпреки това животното е наблюдавано да се движи и по земята, за да пресича открити пространства в нарушено местообитание.

Срещат се сами или по двойки, а понякога могат да се видят и да спят на групи, свити на няколко клона. Видът е гостоприемник за паразитния плосък червей Phaneropsolus oviforme.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Диетата му обикновено се състои от плодове, дървесна смола, гущери и яйца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nycticebus javanicus (Geoffroy, 1812). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Nekaris, A. & Shekelle, M. Nycticebus javanicus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 9 януари 2011. (на английски)
  3. Nekaris, K. A. I.; Blackham, G. V.; Nijman, V. (2008). „Conservation implications of low encounter rates of five nocturnal primate species (Nycticebus spp.) in Asia“. Biodiversity and Conservation. 17 (4): 733 – 747. doi:10.1007/s10531-007-9308-x
  4. Nekaris, K.A.I.; Jaffe, S. (2007). "Unexpected diversity of slow lorises (Nycticebus spp.) within the Javan pet trade: implications for slow loris taxonomy" Архив на оригинала от 2011-05-22 в Wayback Machine. (PDF). Contributions to Zoology. 76 (3): 187 – 196.