Яздегерд I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монета на Яздегерд I

Яздегерд I или Йездигерд I (Yazdekert) е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 399 – 420 г.[1][2]

Вероятно син на Шапур III и брат на Бахрам IV, когото наследява след неговото убийство. През своето управление Яздегерд I води мирна политика и установява религиозна толерантност, опитвайки се да намали доминацията на персийските магнати и зороастрийските маги върху монархията. Той е особено популярен сред християните и евреите, сред които е възхваляван като мъдър и милостив владетел.[1][2][3]

През 409 г. Яздегерд I официално разрешава свободното изповядване на християнство, което започва да добива повече влияние в Персия. Това предизвиква гнева на зороастрийското жречество, което заклеймява Яздегерд I с прозвището Грешника или Отстъпника. В края на управлението му обаче отново започват гонения, породени от посегателствата на християнски фанатици срещу зороастрийски храмове.[1][2][4]

Яздегерд I води мирна политика в съюз с източната Римска империя. Император Аркадий обявява в завещанието си Яздегерд I за настойник на малолетния си син Теодосий II. Персийският владетел оправдава неговото доверие и се въздържа от военна конфронтация с римляните, отказвайки да се възполва от затрудненото им положение.[4][5]

През 420 г. Яздегерд I умира при неясни обстоятелства, може би убит при заговор. Наследен от неговия син Бахрам V.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 279 – 281
  2. а б в г Oliver Nicholson (editor) – The Oxford Dictionary of Late Antiquity, Oxford University Press (2018), p. 1601
  3. Touraj Daryaee – Sasanian Persia: The Rise and Fall of an Empire, I.B.Tauris (2009), p. 21 – 22
  4. а б Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 143 – 144
  5. Richard N. Frye – The History of Ancient Iran, C.H. Beck'sche Verlagbuchhandlung, München (1984), p. 318 – 319

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]