Нарсе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монета с лика на Нарсес

Нарсе (на персийски: نرسه), или Нарсех е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява между 293 – 302 г.[1]

Последният останал жив от синовете на Шапур I, Нарсех придобива властта с подкрепата на мнозинството от персийските благородници, след преврата и свалянето на неговия племенник Бахрам III. Преди да се възкачи на трона, Нарсех е бил управител на Сакастан и Синд, а по-късно от 273 г. царува в Армения.[2][3]

Въпреки че възкачването му е подкрепено от зороастрийското жречество, Нарсех ограничава техните прекалени привилегии и влияние в държавата. Подкрепя зороастризма, но спира гоненията на манихеите и християните и установява относителна религиозна търпимост.[4][5]

През 296 г. Нарсех атакува Арменското царство за да възстанови персийския контрол там. Постига първоначални победи срещу Тиридат III и римския цезар Галерий, но по-късно е разгромен и Персия губи значителни територии в полза на Римската империя и Армения. В ръцете на римляните попадат персийската хазна и роднините на царя. Сасанидите губят контрола над Кавказ. Малко след като сключва унизителен мир с римляните в 301 г., Нарсех е наследен от сина си Хормазд II.[6][2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oliver Nicholson (editor) – The Oxford Dictionary of Late Antiquity, Oxford University Press (2018), p. 1059
  2. а б Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 268 – 270
  3. а б Ursula Weber: Narseh. Encyclopaedia Iranica (2016)
  4. Touraj Daryaee – Sasanian Persia: The Rise and Fall of an Empire, I.B.Tauris (2009), p. 12 – 13
  5. Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 192
  6. Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 129 – 131

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter VI, pp. 301 – 312