Балаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монета на Балаш

Балаш е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 484 - 488 г.

Син на Яздегерд II и брат на Фируз I, когото наследява след гибелта му в похода срещу ефталитите. Преди да тръгне на последния си поход на изток, Фируз назначава Балаш за свой наместник в Ктезифон. Персийските магнати подкрепят възцаряването на Балаш, докато Кобад, синът на Фируз се намира в плен на ефталитите.

След голямото поражение на изток, Сасанидското царство се намира в много критична ситуация. Балаш търси помирение с настъпващите в Хорасан кидарити, както и с обявилата независимост Армения. С цената на отстъпки се опитва да умиротвори и задържи контрола в Кавказ, спира преследването на християни и прекратява принудителното налагане на зороастризъм. В 484-5 г. Армения отново става персийска провинция, след като Балаш сключва споразумение с арменската аристокрация.

Липсват сигурни сведения за конфликта с ефталитите, но според Шахнаме персите постигат победа над тях. Според Прокопий Кесарийски Балаш плаща данък на ефталитите в продъжение на две години. Балаш си опитва да възстанови царството и помага на разорените селяни, но неговата религиозна толерантност предизвиква неодобрението на зороастрийкото жречество. Иранската аристокрация и армията се обявяват против мирната политика водена от Балаш и малко след възцаряването му издигат като претендент неговия племенник Зарих, който е победен с помощта на арменските нахарари. В 488 г. Кобад I, синът на Фируз I се завръща от заложничеството си при ефталитите, подкрепен от тяхна армия. Кобад I превзема властта след като Балаш е детрониран от собствените му приближени.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • M. L. Chaumont, K. Schippmann: Balāš, Sasanian king of kings Encyclopaedia Iranica, Vol. III, Fasc. 6, pp. 574-580
  • Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XVII, p. 421-425