Бахрам IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бахрам IV
персийски владетел
Монетно изображение на Бахрам IV
Монетно изображение на Бахрам IV

Роден
Починал

Религия Зороастризъм
Семейство
Баща Шапур III
Братя/сестри Яздегерд I
Деца Яздегерд I
Бахрам IV в Общомедия

Бахрам IV е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 388 – 399 г. Син и наследник на Шапур III. Преди възкачването си е управител на Керман (остан) и носи титлата Керман-шах. Вероятно към царуването на Бахрам IV би могло да се отнесе основаването на град Керманшах в Западен Иран.[1][2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Бахрам IV спазва мира с император Теодосий I, с когото са поделени сферите на контрол в Арменското царство, но през 389 г. васалният на сасанидите арменски цар Хосров IV минава на страната на римляните. Това разгневява Бахрам IV, който нахлува в Армения през 391 г., пленява арменския цар и поставя на негово място брат му Бахрам-Шапур (Врамшапух).[3][2] През 395 г. хуни нахлуват през Кавказ в Асирия и Месопотамия,[4] където причиняват големи опустошения, преди да бъдат разгромени от Бахрам IV.[5][6][1][2]

Бахрам IV е определян като слаб владетел, суров с подчинените, но небрежен към своите задължения, при чието царуване васалите възвръщат изгубеното си надмощие спрямо централната власт.[7][8] Той става жертва на заговор сред неговите приближени, които го обградили и убили със стрели по време на лов. Наследен е от брат си Яздегерд I.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 236 – 237
  2. а б в г O. Klíma: Bahrām IV. Encyclopaedia Iranica, Vol. III, Fasc. 5 (1988), pp. 514 – 522
  3. Richard N. Frye – The History of Ancient Iran, C.H. Beck'sche Verlagbuchhandlung, München (1984), p. 317 – 318
  4. Otto Maenchen-Helfen – Die Welt der Hunnen, Wiesbaden 1997 (ND der Aufl. von 1978), p. 38 – 43
  5. Geoffrey Greatrex; Samuel N. C. Lieu – The Roman Eastern Frontier and the Persian Wars (Part II, 363 – 630 AD), Routledge: Taylor & Francis (2002), p. 17
  6. Touraj Daryaee – Sasanian Persia: The Rise and Fall of an Empire, I.B.Tauris (2009), p. 20
  7. Parvaneh Pourshariati – Decline and Fall of the Sasanian Empire: The Sasanian-Parthian Confederacy and the Arab Conquest of Iran, I.B. Tauris (2008), p. 58
  8. Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 143

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]