Яни Хаджиянев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яни Парашкевов Хаджиянев – Калиакренски
общественик, издател, писател, журналист
Яни Парашкевов Хаджиянев – Калиакренски 
Роден: 1898 г.
Починал: 1944 г. (46 г.)

Яни Парашкевов Хаджиянев е български издател, писател, журналист, общественик и деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яни Парашкевов Хаджиянев е роден през 1898 г. в гр. Каварна.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Баща му, Парашкев Хаджиянев, е заможен търговец-манифактурист. Майка му се казва Елена Канаврова. Яни расте в културна среда. Свири на флейта, брат му и сестрите му – на цигулка и пиано. Той учи в Каварна до 3-ти прогимназиален клас, а след това в гимназията във Варна. Оженва се за Руска Демирева Гецова от с. Ай Орман (сега Поляна).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Дружал е с Владимир Трендафилов (1900 г. - 1972 г.), известен актьор и литературен критик. Незавършил гимназия, Яни Хаджиянев се записва доброволец и участва в Първата световна война (1918). След края на войната продължава средното си образование в гимназията на Кюстендил. Завръща се в Каварна и желае да следва драматургия. Баща му не е съгласен с това. Яни настоява и заминава за Виена през 1921 г. Следващата година идва във Варна, за да вземе пари. В това време баща му се разболява и умира. Той повече не може да продължи следването си поради липса на средства. Като ученик в Каварна участва в драматичните прояви на училището. Група ученици се организират да избягат и да се включат в борбата за освобождение на Македония. Яни снабдява групата с револвери, които взема от баща си. Те напускат Каварна, но баща му с файтон настига групата в Балчик и ги връща обратно. След една седмица те отново успяват да избягат, но плановете им не се осъществяват.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Виена работи в мелницата на баща си. Оженва се за Руска Демирева Гецова. Понеже не е опитен, работата в мелницата не върви. Преместват я в с. Преселенци.

По онова време започва и първите си литературни опити. Сътрудничи на в. „Доброджа ноуа“, редактиран от Жеко Кинов. Получава писмо от редактора, че работите му ще бъдат публикувани и ще получи добър хонорар. През 1927 г. е привлечен на работа в редакцията на вестника и се преселват със съпругата си в гр. Добрич. Живеят при Христо Капитанов. След 2 месеца по настояване на Капитанов се премества на работа в редакцията на в. „Ново единство“. По онова време главният редактор на вестника Любен Станчев заминава войник и на неговото място е избран Яни Хаджиянев. Редактор е и на вестниците „Единство“, „Добруджански глас“, на списанията „Поле“, „Златна Добруджа“. Пише разкази, които публикува във вестника. Автор е и на книгите „Смехът на Добруджа“, „Суша“, „Добруджанци“, които издава в Добрич. Подписва се с псевдонима Калиакренски. Арестуван е многократно от румънската полиция. Вестникът е бил спиран от цензурата.

През 1938 г. при ареста му румънците се опитват да узнаят от къде се вземат средствата за издръжка на вестника и за отваряне на български училища. Заедно с Яни Хаджиянев са арестувани и 2 души от Силистра, обвинени в шпионаж. Откарани са с лодка през Дунава. Качват ги на влак със затъмнени прозорци и пътуват до Букурещ. Арестуваните не знаят къде се намират. Яни помолва пазач за някои покупки. От лентата, с която са превързани поръчаните неща, разбират, че са в Букурещ. След това ги откарват в Кюстендженския затвор. На гарата чрез келнер той успява да изпрати бележка до Христо Енчев от Балчик. След 22 дни близките му най-после узнават къде е. Съпругата му и Любен Станчев отиват в Кюстенджа. Съди го военен съд. Делото се отлага и го откарват в гр. Чернауц. Тук е осъден на 3 години затвор. Присъдата е обжалвана и касационният съд я намалява на 2 години. Преместват го в Галац. След 2 години излиза от затвора. Другарите му от Силистра не са освободени. Осъдени са на по 18 години. По време на съдебния процес той се защитава почти сам, въпреки че има 4 адвокати, ангажирани за процеса. След излизането му от затвора българите от Галац дават банкет в негова чест. При арестуването му Дора Габе се намира в Париж на конгрес на писателите, протестира срещу неговото задържане без присъда и иска да бъде насрочено дело.

Яни Хаджиянев се завръща в Добрич и продължава редакторската си дейност във вестника. Предполага се, че е бил ръководител на легиона „Стефан Караджа“. Между 1940 и 1944 г. ръководи и театрална трупа. Основател е на Народния университет, действащ в Добрич през румънското владичество. През 1941 г. е приет за член на Съюза на българските писатели.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Изчезва безследно през септември 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Държавен архив Добрич

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]