Янко Христов

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Янко Христов
    български партизанин, генерал и дипломат
    Роден
    Починал
    1994 г. (74 г.)
    Народен представител в:
    V НС   

    Янко Христов Иванов е български партизанин, офицер (генерал-майор) и дипломат.

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е на 24 октомври 1919 г. в Гюмюрджина. Родителите му участват в Илинденско-Преображенското въстание като куриери. През 1936 г. става член на РМС, а от 1942 г. и на БКП. Между 1938 и 1940 г. е член на Районния комитет на РМС за Пловдив.

    Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Брат му Иван Христов, по прякор Зъбчето, секретар на РК на РМС, е осъден на смърт и екзекутиран на 8 февруари 1943 г. Партизанин, началник-щаб на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона (1943 – 1944)[1][2]. Партизанин от март 1943 година в Първа родопска бригада „Георги Димитров“. На 15 септември 1944 е назначен за помощник-командир на Шеста пехотна бдинска дивизия[3]. Влиза във войната с чин подполковник.

    В периода 1944 – 1952 г. служи в Българската армия. От 1 юни до 31 декември 1945 г. е военен аташе на разположение. Между 1 юни 1946 и 28 февруари 1947 г. учи във Военната академия, но е освободен по болест. В периода 1 март 1947 – 25 април 1948 г. е началник на катедра при щаба на Втора армия[4]. Началник на специалния отдел на МНО, на школа „Георги Димитров“ и на Първо управление на МВР.

    От 1952 до 1956 г. е последователно съветник и генерален консул в Турция. Началник е на Първо управление на ДС (разузнаване) през 1967 – 1968 г.[5] Военно звание генерал-майор.[6] След това е посланик на България в Турция, Швейцария (1958 – 1963), Мали, Сенегал и Мавритания (1969 – 1972) и Република Конго (1974 – 1979), отговарящ и за Габон (от 1976).

    От 19 ноември 1966 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Между 1980 и 1987 г. е заместник-председател на Комитета за солидарност с народите от Азия и Африка.

    С указ № 2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е и с орден „Георги Димитров“ (1979), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „Народна република България“ – III и I ст. (1969), „9 септември 1944 г.“, „За храброст“, „Червено знаме“ и съветския орден „Червена звезда“.[7]

    Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

    • подполковник – 1944
    • полковник – 1946
    • генерал-майор – 1965

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 447
    2. ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 41
    3. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 64
    4. ↑ Кадрова справка на Янко Христов, с.30
    5. ↑ Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. „Сиела“, 2013, с. 202
    6. ↑ www.desehistory.com
    7. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 544
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янко_Христов&oldid=11740415“.