12-та армия (Вермахт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Танк Панцер IV, от 11-та танкова дивизия, 12-та армия, в Югославия 1941 г.

12-та армия (на немски: 12. Armee) е армия, част от сухопътните войски на Вермахта, сформирана по време на Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

12-та армия е създадена на 13 октомври 1939 г., под командването на Вилхелм Лист.[1] Първоначално участва в отбраната на линията „Зигфрид“. По-късно участва в Битката за Франция. След това армията е прехвърлена в Румъния, като част от настъплението на Оста на Балканите.

През февруари 1941 г., споразумение между фелдмаршал Лист и Генералния щаб на Българската армия позволява преминаването на германските войски през България. През нощта на 28 февруари германската армия преминава през река Дунав от Румъния и заема стратегически позиции в България.

На 6 април, части на 12-та армия напредват в Югославия и Гърция. Първо югославските, а по-късно и гръцките войски са сломени от петнадесетте дивизии на 12-та армия, четири от които — бронирани.

Британците прехвърлят четири дивизии от Либия в помощ на гърците, но те са постепенно изтласкани и принудени да се евакуират. На 23 април, в северната част на страната, армията на Гърция се предава на Нацистка Германия. Четири дни по-късно германските войски влизат в Атина и развяват германския флаг над Акропола.[2]

На 1 януари 1943 г. 12-та армия става Група армии „Е“.

На 10 април 1945 г. 12-та армия е преустроена и участва в защитата на Бяло море преди да бъде върната в Германия. Армията е поставена в защитни позиции по река Елба, обърната на запад. С приближаването на съветските войски от изток армията се изправя срещу тях. Под командването на генерал Валтер Венк, 12-та армия прави последния опит за вдигане на обсадата над Берлин. Въпреки, че успешно достига Потсдам, 12-та армия е спряна от превъзхождащите я съветските войски и е принудена да изостави усилията си. 12-та армия се слива с останките на 9-та армия и в объркването при съветските пробиви, осигуряват коридор на запад за войници и бежанци.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Shirer, William L. (1950,1962), The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany, pages 1079-1083, 34th Printing, published by Ballentine Books ISBN 0-449-21977-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) 12-та армия
  • ((de)) Shirer, William L. (1950,1962), The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany, pages 1079-1083, 34th Printing, published by Ballentine Books ISBN 0-449-21977-1