204 г. пр.н.е.
Облик
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
204 (двеста и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Марк Корнелий Цетег и Публий Семпроний Тудицан. Цензори са Гай Клавдий Нерон и Марк Ливий Салинатор.
- Проведено е преброяване, което установява наличието на 214 000 римски граждани.[1]
- Публий Корнелий Сципион е обвинен в липса на контрол над подчинените си и във водене на „неримски“ по своят разкош и екстравагантност живот, сред обвинителите е квестора Катон Стари. Сенаторска комисия е изпратена в Сицилия, за да изследва въпроса и решава в полза на Сципион прекратявайки опитите да бъде отстранен от командването.[2]
- Римски успехи срещу Ханибал в Брутиум.[3]
- Плавт започва да поставя своите пиеси.[3]
- В Рим е пренесен черният метеоритен камък на богинята Кибела от нейното светилище в град Песинунт. По този повод започва изграждането на храма на Магна Матер.[4]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]- Римска флота от около 40 бойни и 400 транспортни кораби превозва войската на Сципион до Африка.[5] Сципион дебаркира със силите си в близост до град Утика.[3]
- Римляните атакуват и опустошават незащитените близки територии и побеждават картагенския командир Ханон, който загива.[5]
- Масиниса се присъединява към римляните. Утика е обсадена.[5]
- Картагенският военачалник Хасдрубал Гискон и Сифакс пристигат с голяма войска, но не влизат в бой.[5]
В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- Птолемей IV и Арсиноя III са убити в дворцов заговор от министрите Агатокъл и Сосибий.
В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Кампаниии на Антиох III в Мала Азия.[3]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Арсиноя III, египетска царица (220 – 204 пр.н.е.) от династията на Птолемеите (родена ок. 246 г. пр.н.е.)
- Птолемей IV, птолемейски фараон на Египет (родена ок.
- Ливий Андроник, гръко-римски поет (родена ок. 284 г. пр.н.е.)[6]
- Ханон Старши, картагенски военачалник
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ROMAN CENSUS FIGURES
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 116
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 527
- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 448
- ↑ а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 117
- ↑ Moses Hades. „History of Latin Literature“. Columbia University Press, 2013. стр. 18