Autodesk Maya

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Autodesk Maya
Информация
Разработчик Alias Systems Corporation
Последна версия 2015
Операционна система

Microsoft Windows, OS X 10.8 or later, RHEL 6.2 or later, Fedora 14 or later,

CentOS 6.2 or later
Платформа IA-32, x64
Език на интерфейса C++, C#, Python, MEL
Вид софтуер 3D компютърна графика
Лиценз Trialware
Уебсайт Официален сайт
Autodesk Maya в Общомедия

Autodesk Maya, или още наричана с името Maya, е софтуер за 3D компютърна графика която е приспособена за Операционни системи като Windows, OS X и Linux, разработена е от Alias Systems Corporation и e собственост на Autodesk. Тя се използва за създаване на интерактивни 3D приложения, включително видео игри, анимационен филм, телевизионен сериал, или визуални ефекти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Maya беше първоначално анимационен продукт от следващо поколение базиран на код от The Advanced Visualizer от Wavefront Technologies, PowerAnimator от Alias Research Inc и Alias Sketch!.

Кодът беше пренесен до IRIX и бяха добавени анимационни функции. Кодовото име на пренесения проект беше Мая.[1] Walt Disney Feature Animation сътрудничиха тясно с разработката на Maya по време на нейното производство от Динозавър.[2] подадоха иск, че потребителския интерфейс на приложението да бъде персонализиращо се така, че да може да се създаде персонализиран поцес на работа. Това беше особено влияние в отворената архитектура на Maya и частично отговаряше това да стане толкова популярно в индустрията.

След като Silicon Graphics Inc придоби Alias и Wavefront Technologies Inc, технологията от ново поколение на Wavefront(която бе под разработка) беше вградена в Maya. Продобивката на SGI беше отговор към придобиването на Softimage от Microsoft Corporation. Изцяло новия филиал беше кръстен „Alias|Wavefront“.[3]

В ранните дни на разработката, Maya стартира с Tcl като скриптов език, за да постигне приликата като някой команден език на Unix. Но след обединението с Wavefront, Sophia, скриптовия език в Dynamation(софтуера на Wavefront) беше избран като база на MEL(Maya embeded language).[4]

Maya 1.0 беше пуснат през Февруари 1998. След последица придобивания, Maya е купен от Autodesk през 2005.[5][6] Под името на новата компания, Maya се преименува на Autodesk Maya. Все пак името „Maya“ продължава да бъде доминантното име ползвано за продукта.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

На първи март 2003 година Alias е наградена от Академията на филмовите изкуства и науки с Академичната награда за технически постижения за технически постижения за научни и технически постижения за създаването на Maya.

През 2005, докато работили за Alias и Wavefront, Джос Стам споделя Академичната награда за технически постижения с Едуин Катмул и Тони Дероус за създадените приложни повърхности за субдивизия.[7]

На 8 февруари 2008 година Дънкън Бринсмед, Джос Стам, Джулия Пакалнс и Мартин Вернер получават Академичната награда за технически постижения за технически постижения за имплементиране и измисляне дизайна на системата от ефекти на Maya Fluid.[8][9]

Приложения в индустрията[редактиране | редактиране на кода]

Maya е използвана за създаване на графиката на много кинофилми заедно със софтуерът Pixar's Renderman, Сред тях са носителите на Академична награда, Таласъми ООД, Матрицата, Спайдърмен (Човекът паяк), Момичето с драконовата татуировка, Аватар 2009 г., Търсенето на Немо, В небето, Хуго, Ранго, и Замръзналото кралство. Използвана е и за визуалните ефекти на някои телевизионни предавания, включително Игра на тронове, Живите мъртви, Имало едно време, Кости, Футурама, Парк империя иЮжен парк.

Използвана е и за създаване визуалните ефекти в някои видео игри, например Halo 4.[10]

Общ изглед[редактиране | редактиране на кода]

Maya е приложение, използвано за генериране на 3D активи за използване във филми, телевизия и игри. В началото, приложението е било създадено за операционната система IRIX. Това обаче бива спряно през август 2006 след излизането на версия 6.5. Maya е била налична в „Complete“ и в „Unlimited“ версии до Август 2008, когато са събрани в един пакет.[11]

Потребителите определят виртуално работно пространство (сцена), за да реализират и редактират медийните файлове по даден проект. Сцените могат да бъдат записани в различни формати, по подразбиране е .mb (Maya Binary). Maya има архитектура на графика с възли. Елементите на сцената са базирани на възли, всеки възел има свои собствени атрибути и персонализация. В резултат на това визуалното изображение на сцената е базирано изцяло на мрежа от вътрешно-свързани възли, зависещи един от друг. За удобно визуализиране на тези мрежи се използва насочен ацикличен граф на зависимостите.

Потребителите, които са ученици, учители (или многогодишни или безработни на трудовия пазар в САЩ), могат да свалят пълната образователна версия на Autodesk образователното общество. Версиите свободни за достъп имат лиценз само за некомерсиална употреба (веднъж активирани с продуктов лиценз) и някои продукти оставят воден знак на изходните продукти. Софтуерът идва с пълен 36-месечен лиценз. Когато изтече, потребителят може да влезе в обществото и да подаде молба за нови 36 месеца лиценз и да свали последния Autodesk продукт.[12]

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

Откакто стана обединение на два различни пакета, Maya има всички характеристики на вече несъществуващия комплект Unlimited.

Флуидни ефекти
Реалистичен симулатор на флуиди, основан на уравненията на Nevier-Stroke[13] за симулиране на нееластични флуиди, е добавен в Maya 4.5. Той е ефективен за дим, огън, облаци и експлозии, както и за тежки флуиди като като вода, магма и кал.
Bifrost
Bifrost e изчислителна среда за разработка на динамичността на флуидите базирана на симулация на флуид-имплицитни частици. Достъпна е в Maya 2015, следвайки Nayad симулационната технология на флуиди, придобита от Exotic Matter. [14] Bifrost позволява флуиди да бъдат моделирани реалистично, включвайки детайли като пяна, вълни и капчици.
Класическо обекло
Инструмент за динамично симулиране на плат въведе употребата на работен процес, основан на равнинен модел, вдъхновен от процеса на дизайн на истинските световни модели на дрехи. В модерното производство модулът Maya Cloth е до голяма степен заменен от по-бързата, по-гъвкава система nCloth, въведена във версия 8.5. Преди това, third-party плъгини, най-вече Syflex, са принципно предпочитани заради изключителната им производителност, имитационна устойчивост и работния поток за моделиране на полигон, вече известен на 3D актьорите.
Fur
Fur симулация е предназначена за голяма зона на покритие на къси косми и коса-подобни материали. Тя може да се използва за симулиране на къси кожени предмети, наподобяващи трева, килим и т.н. За разлика от Maya Hair, модулът Fur не прави опит да се предотвратят сблъсъци коса-до-коса. Космите са неспособни да реагират динамично на физически сили на базата на броя на косата. Постигнати са ефекти на физиката, чрез близки ефектори които приближават ефекта на физическите сили усреднени над близките фоликули.
nHair
Симулаторът може да симулира динамични движения, действащи върху дълга коса и сблъсъци на косъм с коса. Често се използва за симулиране на изчислително сложни човешки прически включително пони опашки, къдрици и плитки. Симулацията използва криви NURBS като основа, която след това се използва като щрих за Paint Effects четки като по този начин показват кривините на време за изобразяване на повърхността подобно на образи, които могат да взаимодействат със светлина и сянка. Симулация на самите криви за други, цели несвързани с косата (такива като гъвкави тръби, кабели, въжета и др.) симулацията е известна просто като Dynamic Curves .
Maya Live
Набор от инструменти за проследяване на движението за CG съвпадения на чиста база кадри. Това до голяма степен е остаряло с MatchMover.
nCloth
Добавена във версия 8.5, nCloth е първото изпълнение на Maya Nucleus, Симулация на рамка в Autodesk. nCloth осигурява на художника подробен контрол на дрехите и материалните симулации. В сравнение с предшественика си Maya Cloth, nCloth е по-бърза, по-гъвкава и по-стабилна рамка за симулация.
nParticle
Добавена във версия 2009 г. nParticle е допълнение към комплект Мая Nucleus. nParticle е за симулиране на широка гама от сложни 3D ефекти, включително течности, облаци, дим, спрей, и прах. nParticles са по-гъвкава, отколкото предишната система на частиците на Maya в тази nParticles може да се използва за симулиране на сгъстени течности, както и в подкрепяне на истински сблъсъци на частица към частица. nParticles също взаимодейства със останалата част на the Nucleus рамка без нуждата на скъпа поддръжка и обичайно скриптиране.
MatchMover
Добавено към Мая 2010 г., това дава възможност за създаване на CGI елементи с данни за движение от видео и филмови поредици, процес известен като
Match moving или проследяване на камера. Това е външна програма, но се доставя с Мая.
Composite
Добавено към Мая 2010 г., по-рано е продавана като Autodesk Toxik. Това е външна програма, но се доставя с Maya.
Camera Sequencer
Добавен в Autodesk Maya 2011 г., Camera Sequencer се използва за оформление за множество камерни снимки и да ги управля в една анимацияонна последователност.

Maya Embedded Language[редактиране | редактиране на кода]

Наред си по-призната визуализация работния процес, Maya е оборудвана с платформа за скриптов език, наречена Maya Embedded Language. MEL е предвидено средство за персонализиране на основната функционалност на софтуера, тъй като много от инструментите и командите, които са използвани са записани в него. Кода може да се използва за манипулиране на модификации, Приставка плъгини или да се инжектира във време на изпълнение. Извън тези повърхностни употреби на езика, взаимодействие с потребителя се записва в MEL, което позволява дори неопитни потребители да приложат подпрограми. Информация за сцената по този начин може да се изхвърлят, удължаване .ma, редактира извън Maya в произволен текстов редактор.

Системни изисквания[редактиране | редактиране на кода]

Операционни системи[редактиране | редактиране на кода]

Autodesk Maya 2016 е проектиран да работи на 64-bit Windows (Windows 7 (SP1) или по ранна), Mac (OS X 10.9.5 или по ранна), и Linux (RedHat Enterprise Linux 6.5 WS or CentOS 6.5) платформи. [15]

Хардуерни изисквания[редактиране | редактиране на кода]

Autodesk публикува системните изисквания нужни за да тръгне Мая със стандартно изпълнение. Maya 2016 Autodesk изисква минимум 4 GB оперативна памет, но 8GB или повече се препоръчва.[16]

Хардуер Спекулация
Процесор 64-bit Intel® or AMD® мулти-ядрен процесор[17]
Видео карта Qualified hardware-accelerated OpenGL видео карта[17]
Памет(RAM) 4 GB of RAM (8GB за препоъчване)[17]
Двърд диск 4 GB празно дисково пространство за инсталацията [17]
Мишка за управление Мишка с три бутона [17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. History. // Maya books. Посетен на 2010-12-11.
  2. Muwanguzi, Michael J. Maya 2011 (Software Review). // 2010-07-01. Посетен на 2010-12-11.
  3. Sam Weisbard. Wavefront Discontinued Products and Brands. // Alias. Design engine, 2002-12-13. Посетен на 2010-12-10.
  4. Sharpe, Jason; Lumsden, Charles J; Woolridge, Nicholas (2008), „In silico: 3D animation and simulation of cell biology with Maya and MEL“, Morgan Kaufmann Martin, p. 263, ISBN 0-12-373655-2 
  5. Autodesk buys Alias. // Tech republic, 2005-10-09. Посетен на 2010-12-11.
  6. Wikinews:Autodesk to buy Alias
  7. PIXAR Awards. // Посетен на 2011-11-15.
  8. Scientific & Technical Awards Winners. // 2003-01-06. Посетен на 2010-12-10.
  9. Technical Achievement Award. // 2003-01-06. Посетен на 2010-12-10.
  10. The Making of „Halo 4“ – A Hero Awakens. // Посетен на 2013-12-03.
  11. Autodesk Maya Features – Compare. //
  12. Autodesk Education community FAQ. //
  13. Autodesk Maya 2013 Online Docs. // Autodesk. Посетен на 2013-05-13.
  14. Autodesk acquires Naiad fluid simulation technology from Exotic Matter. // Autodesk. Посетен на 27 July 2015.
  15. http://knowledge.autodesk.com/support/maya/troubleshooting/caas/sfdcarticles/sfdcarticles/Operating-system-compatibility-for-Autodesk-Maya.html
  16. System Requirements. // autodesk.com. Архив на оригинала от 2 December 2010. Посетен на 2015-03-18.
  17. а б в г д http://knowledge.autodesk.com/support/maya/troubleshooting/caas/sfdcarticles/sfdcarticles/System-requirements-for-Autodesk-Maya.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]