Half-Life

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Half-Life
Half-Life lambda logo.svg
Информация
ПроизводителValve Software
ИздателSierra Studios (изтекъл)
Valve Software
Издадена на8 ноември 1998 г.;
преди 24 години
 (1998-11-08)[1]
Жанршутър от първо лице
ПлатформаMicrosoft Windows, PlayStation 2, Sega Dreamcast (прекратена), Apple Macintosh (прекратена)
Игрови контролерклавиатура, джойстик, мишка
Други частиHalf-Life 2, Half-Life 2: Episode One, Half-Life 2: Episode Two
Уебсайтvalvesoftware.com
Half-Life в Общомедия

Half-Life (буквално „период на полуразпад“) е футуристична компютърна игра, триизмерен екшън от първо лице.[2] Създадена от Valve Corporation и публикувана от Sierra Studios.

Графичният ѝ двигател е базиран на този на Quake със значителни изменения. Първо е публикувана за Microsoft Windows, а след това и за Playstation.

Името на играта често се съкращава като HL, а логото ѝ представлява гръцката буква ламбда (λ), използвана за означаване периода на полуразпад във физиката. Играта е известна най-вече с увлекателния си сюжет, както и с добрия (за времето си) изкуствен интелект на противниците. Half-Life е печелила над 50 награди игра на годината от различни издания за видеоигри и е била наречена от PC Gamer най-добрата някога излизала компютърна игра.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Играта стартира в далечна област от Ню Мексико в Black Mesa – лаборатория за изследвания, която прилича много на националната лаборатория в Лос Алмос и Зона 51. Главният герой е Гордън Фриймън, който трябва да направи експеримент, но изведнъж всичко се обърква и извънземни от планетата Xen впоследствие навлизат в лабораторията през образували се след експеримента дупки в пространството. Героят си проправя път между руините на лабораторията, но бива притиснат между извънземните и войниците, които са пратени да прикрият случилото се. В различни моменти от играта се появява мистериозна фигура, известна като G-man. Фриймън използва оцелели от инцидента учени, измежду които е Исаак Клайнър и офицери от охраната, един от които е Барни Калхолн, с който се играе в Half-Life: Blue Shift, за да стигне до Комплекс „Ламбда“, където бива телепортиран до родната планета на извънземните, за да убие Нихилант, съществото, което държи пукнатината в пространството отворена от тяхната планета. След като убива създанието мистериозният човек G-man предлага на Фриймън следната алтернатива: или да работи за него и да се върне на Земята, или да бъде пратен на планетата, от която идват извънземните, и на която няма начин да оцелее.

Оръжия[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия е част от серията
Компютърни игри:Екшън от първо лице
Deus Ex
Doom - Doom³
Duke Nukem
Half-Life - Counter-Strike
Halo
Heretic - Hexen
Marathon
Medal of Honor
Painkiller
Quake - Quake 2 - Quake 3
Red Faction
Serious Sam
Star Trek: Voyager Elite Force
System Shock
Thief
Turok: Dinosaur Hunter
Unreal
Wolfenstein 3D - RtCW

Подраздел „1“

  • Железен лост(crowbar): Семпло оръжие за физическа атака, което става традиционно за Гордън Фрийман и Халф-Лайф.

Подраздел „2“

Подраздел „3“

  • Картечен пистолет / Автомат: Heckler & Koch MP5 SD3 с гранатомет M203, Colt M4 Carbine с гранатомет M203 (Rifle)
  • Пушка-помпа SPAS-12
  • Арбалет

Подраздел „4“

  • РПГ
  • Оръжие, което изстрелва парчета уран с голяма скорост (Tau-cannon)
  • Оръжие, което използва уран (Gluon-gun)
  • Органично оръжие от планетата Xen, което изстрелва малки насекоми

Подраздел „5“

  • Гранати
  • Експлодиращи лазерни детектори (Tripmine)
  • Експлозив с радиоактивиране наричани още чантички (Satchel)
  • Снарк: същество от планетата на пришълците, с големината на длан и много агресивно. Ако бъде простреляно експлодира.

Разширения[редактиране | редактиране на кода]

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Една от отличителните характеристики на Half-Life е извънредно лесното създаване на модификации – игри, използващи графичния двигател на играта.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. store.steampowered.com
  2. "Reviews • Half-Life". PC Gamer UK. No. 68. Future Publishing. December 1998. p. 86.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]