Мишка (хардуер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за компютърното устройство. За животното вижте Мишка. За други значения вижте Мишка (пояснение).

Съвременна компютърна мишка с обичайните два бутона и скролер

Мишката (от английското mouse) е периферно устройство, използвано в персоналните компютри и някои други видове компютърни устройства. Задвижва се от ръката на потребителя, предавайки информация за движението си (както и тази за натиснатите бутони, обикновено поне 2 - ляв и десен) на компютъра.

Компютърната мишка за пръв път се появява с компютъра Apple Lisa през 1983 година и има само един бутон. Може би затова до ден днешен компютрите на Apple имат еднобутонни мишки. Първоначалната идея за това посочващо устройство се появява и развива с PARC изследователския център на фирмата XEROX, където се разработва и първия графичен интерфейс. Идеята за графичен интерфейс и мишката не намират поддръжници всред шефовете на фирмата XEROX и в следствие на фирмен шпионаж първата комерсиална система е Apple Lisa, последвана по-късно от популярната Microsoft Windows.

Видове мишки[редактиране | edit source]

Мишките биват два основни вида — оптични и механични. При оптичните се сканира повърхността под мишката, затова понякога има проблеми при използването на лъскави или шарени постелки. Допълнително разделение е на безжични и жични мишки.

Първите мишки[редактиране | edit source]

Първата мишка е изобретена от Дъглас Енгълбарт от Станфордския изследователски институт през 1968 г. след множество тестове. Няколко други експериментални посочващи устройства, разработени за NLS системата на Енгълбарт (oN-Line System), използват различни движения на човешкото тяло. Едно такова устройство, например, е предназначено за глава и се поставя на носа или брадичката. В крайна сметка мишката спечелва заради своята простота и практичност. Първата мишка, неудобно и обемисто устройство, използва две зъбни колелца, перпендикулярни едно спрямо друго: завъртането на всяко от колелцата предава движението по една ос. Енгълбарт получава патент на 17 ноември 1970 г. за "X-Y позиционен индикатор за дисплейна система".

Механична мишка[редактиране | edit source]

Механичните мишки използват свободно търкалящо се топче, което при движението на мишката завърта две ролки (едната за движение по хоризонтала, а другата — по вертикала), на чиято ос има по един диск с процепи, разположени по окръжност (лъчеобразно), които прекъсват два светлинни лъча, създавани от светодиоди. По този начин се определя посоката на движение (зависи кой от двата лъча е прекъснат пръв), а в зависимост от честотата на прекъсване се определя скоростта на преместване. Недостатък на механичните мишки е честото зацапване на ролките, което води до задържане на курсора при движение на мишката. Оптичните мишки постигат по-висока прецизност, тъй като механиката в механичните има горна граница на прецизност.

Оптична мишка[редактиране | edit source]

Оптичната мишка използва светодиод и фотодиоди, за да засича движението спрямо подлежащата повърхност, вместо да се налага да се движат някои от частите ѝ както при механичната мишка.

Ранните оптични мишки, около 1980 г., биват два вида:

  1. Някои, като тези, изобретени от Стийв Кирш от корпорацията Mouse Systems Corporation, използват инфрачервен LED и инфрачервен сензор с четири квадранта, за засичане на мрежови линии, принтирани с инфрачервено абсорбиращо мастило върху специална метална повърхност. Предвиждащите алгоритми в процесора на мишката изчисляват скоростта и посоката върху мрежата.
  2. Друга, създадена от Ричард Ф. Лайън и продадена от Xerox, използва 16-пикселов сензор с интегриран детектор за движение на същия чип и проследява движението на светли точки в тъмно поле на принтирана хартия или подобна подложка на мишка.

Тези два типа мишки имат много сложно поведение, като мишката на Кирш използва x-y координатна система, поставена в подложката и не работи правилно, когато падът бъде завъртян, докато мишката на Лайън използва x-y координатната система от тялото на мишката, както механичните мишки.

Съвременните оптични мишки, независещи от повърхността, работят като използват оптоелектронен сензор, който улавя последователни изображения от повърхността, върху която мишката оперира. Много от тези мишки използват LED, за да осветяват повърхността, върху която се движат. Така купувачите често погрешно окачествяват тези LED оптични мишки като лазерна мишка, обърквайки ги с истинските лазерни мишки. Промените между едно изображение и следващото се репродуцират от частта за възпроизвеждане на изображения на чипа и се предават в движение върху двете оси, използвайки алгоритъм за изчисляване на оптичните линии.

Например, сензорът за оптична мишка Avago Technologies ADNS-2610 репродуцира 1512 изображения за секунда: всяко изображение се състои от правоъгълна подредба от 18 на 18 пиксела, като всеки пиксел може да долови 64 различни нива на сивото.

Лазерна мишка[редактиране | edit source]

През 1998 г. Sun Microsystems снабдили с лазерни мишки техните Sun SPARCstation сървъри и работни станции. Но лазерните мишки не пробили на пазара до 2004 г., когато Логитек, в съдружие с Agilent Technologies, въвели лазерната мишка с техния MX 1000 модел. Този вид мишка използва малък инфрачервен лазер, вместо LED, и така резолюцията на действията, правени с мишката, се увеличава. Това води до около 20х по-голяма повърхностна мощност. Докато осъществяването на лазера леко увеличава чувствителността и резолюцията, главното предимство идва от използването на мощност.

Безжични мишки[редактиране | edit source]

Безжичните мишки използват радиовълни в различни диапазони, за да изпратят информацията към приемащо устройство. Безжичните мишки използват стандартни радиочестоти от 27MHz или протоколи като Bluetooth.

Мишките с кабел се закачат на някоя от шините за периферия или на порт на компютъра. Съществуват мишки, които се закачат за серийния порт - наричани серийни мишки, други, които използват специален порт - PS/2, който се появява за първи път в персоналните компютри на фирмата IBM, и в последно време такива, които използват универсалната серийна шина - USB. Последната има най-голяма пропускателна способност, което позволява по-висока прецизност на мишката.

През последните години мишките биват произвеждани с вградено колелце за позициониране (скролер), понякога с повече от едно колелце. Скролерът подпомага потребителя при позиционирането в документи, които заемат място повече от една страница. Когато колелцата са две, едното е за вертикално позициониране, докато второто се използва за хоризонтално.