Иван Лазаров
Иван Лазаров | |
български скулптор | |
Иван Лазаров, Италия, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Национална художествена академия |
Награди | Почетно звание „Заслужил“ (1952) |
Иван Лазаров в Общомедия |
Иван Стефанов Лазаров е виден български скулптор, заслужил художник (1952), академик на Българската академия на науките от 1941 година.
Биография
Иван Лазаров е роден на 2 октомври 1889 година в Карлово. През 1912 г. завършва Държавното художествено училище. Специалност скулптура при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (1917-1919) и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението.
През 1919 година става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. През 30-те години е избран за ректор на Държавната художествена академия и остава такъв до 1945 г.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година попада в затвора и прекарва 4 дни в килия пълна до глезените с вода. Освободен е от академик Тодор Павлов.[1]
През 1949 година основава Института за изкуствознание при БАН и е негов директор до края на живота си.
Творби
- Скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица.
- Композиция „Те победиха“, изобразяваща крачещи един до друг човек и бивол. Тя вдъхновява Йордан Йовков да създаде едноименния си разказ.[2]
Галерия
-
Във Венеция през 1932 г.
-
Заедно с преподавателя си Жеко Спиридонов (вляво), 1935 г.
-
Къща-музей "Иван Лазаров на булевард "Васил Левски" в София
-
Скулптурата "Майка" поставена на гроба на поета Д. Дебелянов през 1934 г.
Бележки
- ↑ Скулпторът Иван Лазаров: „Недей вербува безгръбначните“ // в-к Сега, 2001-08-04. Посетен на 2007-03-07. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
български
) - ↑ Кратка Българска Енциклопедия, том. 3, Издателство на БАН, 1966 година, стр. 213.