Голям александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Psittacula eupatria)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голям александър
Alexandrine Parakeet Psittacula eupatria by Dr. Raju Kasambe DSCN1240 (20).jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Папагалови (Psittacidae)
род:Огърлични папагали (Psittacula)
вид:Голям александър (P. eupatria)
Научно наименование
Linnaeus, 1766 г.
Разпространение
Psittacula eupatria range map.png
Голям александър в Общомедия
редактиране

Големият александър (Psittacula eupatria) е член на разред Папагалоподобни (Psittaciformes) и на семейство Psittaculidae. Видът е наречен на Александър Велики, за който се смята, че е донесъл голям брой екземпляри от вида от региона Пунджаб в много европейски и средиземноморски региони и страни, където са били смятани за ценни притежания на благородници и кралски особи.[2]

Видът се е натурализирал в множество европейски държави, особено в Германия, южна Англия, Белгия, Гърция, западна Турция и Нидерландия, където живее наред с ята от натурализирани папагали от вида Крамеров папагал (Psittacula krameri).

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Мъжки
Мъжки
Женска

Видът достига до 58 cm, крилата достигат средно 18.9–21.5 cm а опашката -- 21.5-35.5 cm. Възрастните индивиди обичайно тежат между 200 и 300 g.[3][4] Като цяло оперението е зелено със синьо-сив отблясък по бузите и тила, особено при мъжките. Коремът е жълто-зелен, горната част на средните опашни пера са синкаво-зелени, външните опашни пера са целени, докато перата под опашката са изцяло жълти. Всички папагали от вида голям александър (без значение от възрастта, пола или принадлежността към определен подвид), има червеникаво-кафяво петно в горния край на крилете (на рамената). Горната и долната части на клюна са червени с жълто накрая. Ирисите на възрастните са жълтеникаво-бели и околоочните пръстени са светлосиви. Краката са сиви, с изключение на подвида P. e. siamensis (обитаващ Лаос или Сиам), при който са жълтеникаво-сиви.

С напредване на възрастта (след третата година нататък) видът проявява полов диморфизъм. Незрелите индивиди и от двата пола приличат на възрастните женски, но са с по-убити цветове. Възрастните мъжки винаги се характеризират с черен пръстен на врата и голяма розова ивица на тила. Мъжките често имат тясна синьосива ивица над яркорозовата ивица на тила. Възрастните женски често имат пръстен на врата в цвят, вариращ от светло до тъмно сиво, и никога на това място нямат черни пера. Младите добиват оперението на възрастни на възраст между 18 и 30 месеца, но в някои случаи могат да го добият и на 12 месеца, а в други да останат с младежкото си оперение дори и на 36 месеца. В резултат на това, може да е трудно със сигурност да се определи пола на големия александър до навършване на тригодишна възраст.

Младите мъжки могат да бъдат идентифицирани когато поникнат черните пера на техните вратни пръстени и/или розовите пера на тилните им ивици. Възрастните индивиди, които нямат нито черни пера на врата, нито розови пера на тила, обикновено се оказват женски.

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

На база географското разпространение, са идентифицирани следните подвидове, много от които алопатрични:

Размножаване в природата[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният сезон на големия александър в естественото му местообитание трае от ноевмри до април. Обичайно в едно люпило има 2–4 яйца с размери около 34.0 x 26.9 mm. Средният инкубационен период е 28 дни, като обикновено започва със снасянето на второто яйце. Пиленцата се оперушинват около седмата си седмица. До около третата седмица родителите се грижат за тях и ги учат, между третия и четвъртия месец вече стават самостоятелни.

В Пакистан видът е критично застрашен, особено в провинция Пунджаб. Причините са основно редуциране на хабитата (изсичане на стари дървета) и прекомерно бракониерство за диви млади индивиди. Пазарното търсене за папагали от вида е довело до драстично намаляване на популацията от вида. Въпреки че продажбата им в Пакистан е официално забранена, могат да бъдат открити в свободна продажба.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

В природата видът се храни със семена, ядки, едри и дребни плодове, цветни пъпки, цветове и нектар. Видът причинява значителни вреди на плодните градини, зърнените култури и посевите от ориз и царевица.

В изкуствени условия е необходим пресен микс (със или без изсушени плодове и/или зеленчуци) от разнообразни семена, зърна и ядки, които представляват типичната му диета и в природата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Psittacula eupatria (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Campbell-Johnston, Rachell. A squawk on the wild side. // The Times. 13 февруари 2007. Посетен на 16 януари 2013.
  3. Ali, S.. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1998. ISBN 978-0-19-562167-9.
  4. del Hoyo, J, Elliot, A, Sargatal, J. Handbook of the Birds of the World. Т. 3. Barcelona, Lynx Edicions, 1996. ISBN 84-87334-20-2.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexandrine Parakeet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.