Крамеров папагал
| Крамеров папагал | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Scopoli, 1769) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Крамеров папагал в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Крамеровият папагал (Psittacula krameri) е известен в България още като малък огърличен папагал, Огърличен папагал на Крамер, зелен александър и малък александър.[2] Естественото му разпространение е в Западна, Централна и Източна Африка, както и в Южна Азия. Изкуствено е интродуциран в Близкия изток, Северна и Южна Африка, Северна Америка, Югоизточна Азия и Западна, Южна и Югоизточна Европа. В България е наблюдаван по Черноморското крайбрежие, в околностите на Свищов, Свиленград, София и Ботевград.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е на места с достатъчно храна и благоприятни условия за гнездене. Среща се както в горски участъци, така и в населените места – паркове, дворове и овощни градини. Хранят се с плодове, семена и битови отпадъци.
Външни белези[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото е между 27 и 43 cm. Размаха на крилата му е между 42-48 cm, а дължината на опашката му варира между 17-28 cm. Крамеровият папагал достига тегло от 95 до 140 грама. Оперението му е зеленикаво с остра тъмносиньо-зелена опашка. Горната част на клюна е яркочервена, при женските завършва с черен връх, а долната част и гърлото са черни.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Образува постоянни брачни двойки. Гнезди в хралупи, изкуствени гнездилки и под покриви. Женската снася от 2 до 6 яйца. Продължителността на мътенето е 18-26 дни. Живеят до 25-30 години.
Поради увеличаване на популацията в Европа, Крамеровият папагал като чужд вид, заема чужди екологични ниши. В България този вид заема гнездата на скорци, кълвачи, сови и чавки.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- Psittacula krameri krameri
- Psittacula krameri parvirostris
- Psittacula krameri borealis
- Psittacula krameri manillensis
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Psittacula krameri (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Psittacula krameri. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Нанкинов, Димитър. Чуждите видове птици в Европа. София, 2006. с. 59 – 62.