Кралски питон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Python regius)
Кралски питон
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Питонови (Pythonidae)
род:Питони (Python)
вид:Кралски питон (P. regius)
Научно наименование
(Shaw, 1802)
Разпространение
Кралски питон в Общомедия
[ редактиране ]

Кралският питон (Python regius) е неотровна змия от семейство Питонови, обитаваща Африка. Това е най-малкият от африканските питони и е популярен в питомните среди, най-вече заради своя типично хрисим темперанмент. Не са известни други негови подвидове.[2] Известен е също като Топчест питон.[3] Името „топчест питон“ идва от тенденцишта на животното да се свива на топка когато е стреснато или изплашено.[4] Името „Кралски питон“ (от Латински regius) е базирано на историята, в която се предполага че Клеопатра VII е носела змията около шията си.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните обикнивено не растат повече от 90 – 120 cm на дължина,[3] въпреки че някои екземпляри достигат 152 – 182 cm, но това е много рядко. [5] Женските са тенеденциозно малко по-големи от мъжките и достигат средно до 122 – 137 cm. Мъжките – средно до около 90 – 107 cm.[6] The build is stocky[3] докато главата е относително малка. Люспите им са гладки [5] и двата пола имат и двата пола имат анални разклонения от двете страни на ануса.[7] Въпреки че обикновено мъжките имат по-големи спори, това не определящо, и полът най-добре се определя чрез ръчно обръщане на мъжкия или се слага сонда в клоаката за да се открие половият орган (ако е мъжки).[8]

Окраската им е типично черна и тъмнокафява със светлокафяви или златисти петна отстрани и по гърба. Корема е бял или кремав и може да включва разпръснати черни петънца. [5] Въпреки това, в индустрията за домашни любимци, чрез селективно размножаване са получили много разновидности (генни мутации) с променени цветове и шарки.[9]

Географско разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Те обитават Африка от Сенегал, Мали, Гвинея-Бисау, Гвинея, Сиера Леоне, Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Бенин, и Нигерия през Камерун, Чад и Централноафриканската република до Судан и Уганда. Не е посочено точно местообитание в оригиналното определение.[10]

Естествена среда[редактиране | редактиране на кода]

Топчестият питон предпочита пасища, савани и рядко залесени местности.[3] Термитните могили и пазните дупки на бозайници са важна естествена среда за тези екземпляри.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Този сухоземен вид е познат с отбранителната си стратегия, която включва свиване на стегната топка когато е застрашен, с глава и шия скрити в средата. В това положение, той буквално може да бъде търкалян наоколо. Предпочитани от него убежища са дупки на бозайници и други подземни скривалища, където също и летува. В плен са смятани за добри домашни любимци, заради относително малките им размери и миролюбива природа, правеща ги лесни за отглеждане.[3] Питомно-отгледаните възрастни индивиди хапят рядко.

Прехранване[редактиране | редактиране на кода]

В дивата природа, тяхната диета съдържа най-вече дребни бозайници, като африкански плъхове с мека козина, полски и голи мишки. За по-младите индивиди е известно че се хранят и с птици. Питоните опитомени от дивата природа са претенциозни към храната и може да не реагират на храната така добре както питомно-отгледаните питони, които обикновено се справят добре с домашните плъхове и мишки, както с живи, така и с убити или размразени.[5] Храненето с жива храна може да бъде опасно за змията и не бива да бъде практикувано от неопитни стопани; това може да стане само в краен случай за змия, която не се е хранила за значително голяма част от време, и губи тегло. Размерът на жертвата давана на питона трябва да бъде еквивалентен или малко по-голям от широчината на най-голямата част от тялото ѝ. Този питон е познат с претенциозността си към храната и може да не се храни в продължение на месеци, особено през зимния размножителен период. Трябва да се вземе под внимание и дали змията не губи значителна част от теглото си. Паразитите също могат да бъдат причина за загубата на апетит у змията. Други причини за това могат да бъдат прекаленото внимание, или прекалено горещи или студени температури и не достатъчното пространство да се скрие във вивариума.[11]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женските са яйценосни, с около 3 до 11 големи, кожени яйца (най-често между 4 и 6).[5] Те се снасят от женската под земята, и се люпят след 55 до 60 дни. Половата зрялост се достига през 11 – 18 месец при мъжките и 20 – 36 месец при женските. Възрастта е само един от факторите при определянето на полова зрялост и възможност за размножаване; теглото е вторият фактор. Мъжките могат да се размножават при 600 грама или повече, но в домашни условия често не се размножават преди да станат 800 грама, а женските могат да се размножават при тегло, не по-малко от 800 грама, най-често 1200 грама и повече; питомните обикновено изчакват докато не са по-леки от 1500 грама. Родителската грижа за яйцата приключва след като се излюпят, и женската напуска потомството и прекратява грижите за него.[8]

Питомство[редактиране | редактиране на кода]

Кралски питон отглеждан в терариум

Тези змии са питомно-отглеждани и са популярни като домашни любимци, заради малките си размери (в сравнение с останалите питони) и послушен характер.[12] Уловените от дивата природа видове се адаптират по-трудно към питомната обстановка, което може да се отрази в отказ на храна, и могат да пренесат външни или вътрешни паразити, които трябва да бъдат елиминирани като им се дават антипаразитни лекарства. Екземплярите оцеляват повече от 40 години в питомна среда, а най-възрастният регистриран топчест питон вече е 48-годишен.[13][5]

В питомна среда повечето Кралски питони е добре да се отглеждат в дълъг стъклен аквариум с вместимост поне 150 литра, тъй като тези питони са земни обитатели и имат висока секреция и не са много подвижни. Някои женски индивиди изискват терариуми около 190 литра. Също така, трябва да им бъдат осигурени най-малко две скривалища в различни краища на аквариума, като едното трябва да има отопление регулиращо се с термостат, за да може животното да регулира температурата си. Откакто повечето змии са вещи в бягството от плен, аквариумът трябва да има заключващ се капак. Малките могат да бъдат стреснати от прекалено голяма клетка, в която няма достатъчно малки скривалища. По тази причина, бебетата топчести питони отначало се справят по-добре в 40- или 60-литрови терариуми. Контролираните температури от 27 °C, с топла част 32 °C в единия край на аквариума са необходими за доброто им здраве. Влажността трябва да бъде поддържана между 50%-60% със суха основа.[8]

Вярвания и фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Този вид е на особена почит в традиционния регион на игбо хората в югоизточна Нигерия. Смята се за символ на земята, тъй като е животно, движещо се толкова близо до земната кора. Дори сред много игбо християни, тези питони са третирани с много грижи когато се случи да пълзят сред селището или върху нечий имот; разрешено им е да се разхождат свободно или са вземани внимателно и са премествани в гората или в поле далеч от нечий дом. Ако инцидентно някой питон бъде убит много общности в Игбо-страните все още биха направили ковчег за помен на змията и ще ѝ устроят малко погребение.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Python regius (Shaw, 1802). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ Обединена система за таксономична информация
  3. ↑ а б в г д Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
  4. ↑ Ball Python (Python regius) Caresheet Архив на оригинала от 2007-05-23 в Wayback Machine. at ball-pythons.net. Посетен на 12 септември 2007.
  5. ↑ а б в г д е Barker DG, Barker TM. 2006. Ball Pythons: The History, Natural History, Care and Breeding (Pythons of the World, Volume 2). VPI Library. 320 pp. ISBN 0-9785411-0-3.
  6. ↑ www.peteducation.com
  7. ↑ Ball python at Pet Education. Посетен на 12 септември 2007.
  8. ↑ а б в McCurley, Kevin. 2005. The Complete Ball Python: A Comprehensive Guide to Care, Breeding and Genetic Mutations. ECO & Serpent's Tale Nat Hist Books. 300 pp. ISBN 978-097-131-9.
  9. ↑ (P. regius) Base Mutations at Graziani Reptiles. Посетен на 12 септември 2007.
  10. ↑ McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
  11. ↑ www.ajanimalfarm.com, архив на оригинала от 26 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090126093459/http://www.ajanimalfarm.com/ballpython.htm, посетен на 9 февруари 2013 
  12. ↑ Ball Pythons, Selection and Maintenance Архив на оригинала от 2007-04-27 в Wayback Machine. at MSN Groups Архив на оригинала от 2009-02-21 в Wayback Machine.. Посетен на 12 септември 2007.
  13. ↑ Ball python Архив на оригинала от 2007-01-13 в Wayback Machine. at NERD Herpetocultural Library Архив на оригинала от 2007-01-15 в Wayback Machine.. Посетен на 5 февруари 2009.
  14. ↑ Hambly, Wilfrid Dyson; Laufer, Berthold. Serpent worship // Fieldiana Anthropology 21 (1). 1931.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Кралски питон
Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кралски_питон&oldid=11971680“.