Somatochlora borisi
| Пролетна зеленка | ||||||||||||||||
.jpg) ♂ S. borisi от типовото находище край Бялградец | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Marinov & Seidenbusch, 2007 (Marinov, 2001) | ||||||||||||||||
| Пролетна зеленка в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пролетна зеленка[3] (Somatochlora borisi) е вид водно конче от сем. Зеленки (Corduliidae). Видът е описан едва през 2001 г. от България и се среща единствено в Източни Родопи и Странджа в България, Турция и Гърция.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Научно име[редактиране | редактиране на кода]
Родовото име Somatochlora произлиза от гр. σῶμα /сома/ „тяло“ и χλωρός /хлорос/ „зелен“, заради зеленото тяло на видовете от този род. Видовият епитет borisi означава „на Борис“, „борисов“ – откривателят на вида Милен Маринов, го кръщава на сина си Борис.[4]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Видът е ендемичен в Тракийската област – България, Гърция и европейската част на Турция.[5] Намиран е в българската и гръцката част на източните Родопи, както и в подножията на българската и турската част на Странджа – край устието на река Ропотамо и край Мидия и Чаталджа.[6][7]
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Пролетната зеленка се среща в горски реки и потоци или поне такива с крайбрежия обрасли с дървета.[6][5] Предпочита бавнотечащи (но не и стагнантни) водоеми.[5] Установен е на надморска височина 0÷300 m.[5][8]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Имаго[редактиране | редактиране на кода]
Възрастните имат дължина на тялото (заедно с аналните придатъци) 45÷50 mm. Дължината на задното крило е 31÷33 mm.[4][6]
Глава[редактиране | редактиране на кода]
Очите на зрелите индивиди зелени с металически отблясък. Темето, тилният триъгълник и предната част на челото в същия цвят, но по-тъмни. Страните на челото с жълти петна, които в долната част се разширяват. Лабрумът черен, лабиумът и мандибулите – жълти. Задната част на главата е изцяло черна.[4][6]
Гърди[редактиране | редактиране на кода]
Преднегръбът черен, с по едно жълто петно в предната и задната част на гръбната страна. Останалата част на гърдите (синтораксът) металически зелени, с гъсто светло окосмяване.[4][6]
Краката черни, външната част на предните кокси жълти. При мъжките: предните пищяли от вътрешната страна с къс кил, средните – без, задните с добре развит кил.[4][6]
Жилкуването на крилата предимно черно, леко изсветляващо край косталната жилка и първите няколко предвъзлови напречни жилки. Птеростигмата черна. 7÷9 напречни предвъзлови жилки на предното крило, 5 на задното крило. 7 следвъзлови напречни жилки на предното крило, 7÷8 на задното. Една напречна кубитално–анална жилка на предното крило, две на задното. Дискоидалната клетка (крилен триъгълник) с 1÷2 напречни жилки на предното крило и 0÷1 на задното.[4][6]
Основата на крилата жълтеникава. Мембранулата бяла в основата и потъмняваща назад.[4][6]
Коремче[редактиране | редактиране на кода]
Коремчето е почти изцяло тъмнозелено до почти черно, с метален отблясък. Втори и трети сегмент с по две жълти петна странично на гръбната страна.
Женски: коремчето е с почти успоредни страни. Горните анални придатъци са дълги почти колкото последните два коремни сегмента и са слабо извити навън.[6]
Мъжки: коремчето има по-силно изразена бухалковидна форма с тясна основа. Горните анални придатъци са дълги почти колкото последните два коремни сегмента. Краищата им са заоблени и извити навън и надолу. Върха на долния анален придатък е слабо раздвоен и извит нагоре и малко назад.[4]
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Ранен вид, който лети от средата на май до края на юни. Мъжките патрулират край бреговете, близо до повърхността на водата, като предпочитат сенчестите места.[8] От другите европейски зеленки (Corduliidae), със сходно поведение и местообитание е единствено Somatochlora meridionalis, но тя лети по-късно.[8] Това разделяне във времето на двата вида, които често се срещат заедно, вероятно е възникнало за да не се конкурират възрастните за ресурси.[4]
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
Международния съюз за защита на природата оценява вида като уязвим (Vulnerable), заради ниската численост на популациите и заплахата от негативни влияния от увеличаващата се селскостопанска дейност и климатичните промени.[5]
Систематика[редактиране | редактиране на кода]
Типове[редактиране | редактиране на кода]
Somatochlora borisi е описана през 2001 от Милен Маринов по мъжки екземпляри (типова серия), събрани от местността на река Деймин дере (Deimin dere), край Бялградец, България (типово находище). Холотипът и паратиповете са депозирани в Националния природонаучен музей в София.[4]
Родова принадлежност[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално видът е поставен в род Somatochlora, заради липсата на кил от вътрешната страна на средните пищяли и някои други признаци характерни за представителите на този род. Още от самото начало обаче, специалистите отбелязват, че видът има белези междинни за родовете Somatochlora и Cordulia.[4]
След по-обстоен морфологичен и цитогенетичен анализ, се потвърждава, че видът не може да бъде приписан към споменатите родове и е описан нов род Corduliochlora Marinov & Seidenbusch, 2007.[8][9] Новото име на вида става Corduliochlora borisi (Marinov, 2001). Други специалисти обаче, са на мнение, че е нужен по-обстоен филогенетичен анализ на цялото семейство Corduliidae, преди да се правят подобни таксономични промени.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Corduliochlora borisi (Marinov, 2001). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 15 април 2024 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Somatochlora borisi. Посетен на 2022-03-29
- ↑ Водните кончета в България - видов списък // odonata.biodiversity.bg. Българска Фондация Биоразнообразие, 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-01. Посетен на 7 декември 2011.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Marinov, Milen. Somatochlora borisi spec. nov, a new European dragonfly species from Bulgaria // IDF-Report 3. 2001. с. 9-16. Посетен на 07.10.2019.
- ↑ а б в г д Kalkman, V.J. Somatochlora borisi // The IUCN Red List of Threatened Species 2014. IUCN, 2014. DOI:10.2305/IUCN.UK.2014-1.RLTS.T59774A42610428.en. с. e.T59774A42610428. Посетен на 07.10.2019.
- ↑ а б в г д е ж з и Boudot, Jean-Pierre. Description of the female of Somatochlora borisi with distributional notes on the species // International Journal of Odonatology 7. 2004. DOI:10.1080/13887890.2004.9748229. с. 431-438. Посетен на 07.10.2019.
- ↑ Hacet, Nurten. The Easternmost Record of Somatochlora borisi Marinov, 2001 from Turkish Thrace, with a Zoogeographic Assessment on the Distribution of the Species (Odonata: Corduliidae) // Journal of the Entomological Research Society 11. 2009. с. 51-56. Посетен на 07.10.2019.
- ↑ а б в г Marinov, Milen и др. Corduliochlora gen. nov. from the Balkans // IDF-Report 10. 2007. с. 1-13. Посетен на 07.10.2019.
- ↑ Grozeva, Snejana и др. Cytogenetic study of Somatochlora borisi Marinov and three relative species // Acta Zoologica Bulgarica 59. 2007. с. 53-58. Посетен на 07.10.2019.
- ↑ Boudot, Jean-Pierre. Atlas of the Odonata of the Mediterranean and North Africa // Libellula Supplement 9. 2009. с. 162-163. Посетен на 07.10.2019.