Направо към съдържанието

Александрос Маврокордатос (велик драгоман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александрос Маврокордатос
Ἀλέξανδρος Μαυροκορδάτος
лекар, политик, велик драгоман
Роден
1636 г.
Починал
1709 г. (73 г.)

Учил вБолонски университет
Политика
Велик драгоман
1673 – 1703
Семейство
РодМаврокордатос
БащаНиколаос Маврокардатос (1599-1649)
МайкаЛоксандра Скарлату
ДецаНиколаос Маврокордатос
Йоанос Маврокордатос
Александрос Маврокордатос в Общомедия

Александрос Маврокордатос (на гръцки: Ἀλέξανδρος Μαυροκορδάτος) е османски политик и втори велик драгоман в историята на Османската империя. Учен, доктор по философия и медицина. Основател на фанариотската фамилия Маврокордатос, заменила в управлението на империята фамилията Кьопрюлю.

Роден е през 1641 година в семейството на търговеца на коприна Николаос Маврокордатос, заселил се от остров Хиос в Константинопол и съпругата му Роксандра (според някои източници Локсандра) (1605 - 1684 г.), дъщеря на богатия търговец на животни Скарлат Бегликчи/я, който снабдява с месо султанския дворец и войската.[1] Майка му получава сериозно за времето си образование, нещо рядко срещано за жена от тази епоха, благодарение на уроците на частните ѝ учители Йоанис Кариофилис и Теофилос Коридалеас.[2] Роксандра е сгодена първоначално за Матей I Басараб, но няколко дни преди сватбата се заразява с едра шарка и вследствие на болестта загубва едното си око и лицето ѝ остава обезобразено. Баща ѝ се опитва да скрие този факт и я отвежда във Влашко забулена, но измамата е разкрита и сватбата се отменя.[3][4] Около 1635 г. тя е омъжена за Николаос Маврокордатос, от когото ражда двама сина и дъщеря.[5]

След като баща му умира през 1649 г.[6] 8-годишният по това време Александрос получава добро образование благодарение на майка си. Учи философия, теология и медицина в университетите в Рим, Падуа и Болоня, където получава докторска степен в началото на 1660-те години.[7] В дисертацията си от 1664 г. потвърждава резултатите, формулирани през 1628 г. от Уилям Харви от теорията за кръвообращението.

Издигане във властта

[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Константинопол преподава във Великата народна школа и е личен лекар на няколко забележителни османски семейства. През 1689 г., под името Александър Магнус, той е приет в Академията на науките Леополдина.

През 1673 г. султан Мехмед IV го назначава за велик драгоман, втори в историята на империята. През същата година е назначен за велик логотет, посредник между Вселенската патриаршия и Дивана на Османската империя. Благодарение на това се сдобива със силно влияние върху външната политика на Османската империя и в частност получава правото фамилията Маврокордато да управлява под формата на апанаж Влахия и/или Молдова.

През 1683 г. обаче изпада в немилост заради неуспешната за османците втора обсада на Виена, конфискувано е имуществото му и той, майка му и съпругата му са хвърлени в затвора за една година. През 1685 г. е възстановен на поста си от новия велик везир и му е върнато имуществото.[8]

По време на Голямата турска война води преговори с представителите на Хабсбургската монархия. Изготвя проекта на Карловицкия договор (1699), за което получава титлата граф на Свещената Римска империя.

Политическата и дипломатическата му дейност се радват на голям престиж по време на управлението на султан Мустафа II и неговия велик везир Хюсеин паша Кьопрюлю и на Рами Мехмед паша.

През 1703 г., след като султан Ахмед III идва на власт, Александрос Маврокордатос губи влиянието си и поста на велик драгоман, т.е. заместник външен министър. Заменен е като такъв от друг фанариот – Панайотис Никусиос.

Маврокордатос е автор на няколко исторически, граматически и други трактати.[9]

Александрос Маврокордатос е женен от 1670 г. за Султана, от която има три деца:

  1. Κούλα Ξηραδάκη, Φαναριώτισσες, εκδόσεις Φιλιππότη, Αθήνα, 1999, (на гръцки език - стр. 23)
  2. Κούλα Ξηραδάκη, Φαναριώτισσες, εκδόσεις Φιλιππότη, Αθήνα, 1999, (на гръцки език - стр. 24).
  3. Κούλα Ξηραδάκη, Φαναριώτισσες, εκδόσεις Φιλιππότη, Αθήνα, 1999, (на гръцки език - стр. 25-27)
  4. Κωνσταντίνου Σάθα, Νεοελληνική Φιλολογία- Βιογραφία των εν τοις γράμμασι διαλαμψάντων Ελλήνων, από της καταλύσεως της Βυζαντινής Αυτοκρατορίας μέχρι της Ελληνικής εθνεγερσίας (1453-1821), Τυπογραφείο των τέκνων Ανδρέου Κορομηλά, Αθήναι, 1868 (стр. 348 - 349)
  5. Κούλα Ξηραδάκη, Φαναριώτισσες, εκδόσεις Φιλιππότη, Αθήνα, 1999, (на гръцки език - стр. 27)
  6. Νεώτερον Εγκυκλοπαιδικόν Λεξικόν Ηλίου τ.13ος (стр.119)
  7. Σύγχρονος Εγκυκλοπαίδεια Ελευθερουδάκη, τ. 17, (стр. 228)
  8. Nuri Yurdusev, Διπλωματική ιστορία και η Συνθήκη του Κάρλοβιτς, Πανεπιστήμιο Τσανάκαλε (2005)
  9. 1911 Encyclopædia Britannica/Mavrocordato