Анибале I Бентивольо
Анибале I Бентивольо (на италиански: Annibale I Bentivoglio; * 1413 в Болоня; † 24 юни 1445 в Болоня) е италиански благородник, сеньор на Болоня от 1443 до 1445 г. [1]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е извънбрачен син на Антон Галеацо Бентивольо (1385–1435), управлявал Болоня през 1420 г., който е убит по заповед на кардинал Джовани да Тревизо.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Анибале трябва да избяга от Болоня. Завръща се през 1441 г., където управлява кондотиеръ Николо Пичинино, поддържан от Висконтит. [2]
Na 24 юни 1445 г. Анибале е убит в Болоня от съперника му Батиста Канеши. Погребан е в капелата Бентивольо в базиликата Сан Джакомо Маджоре в Болоня, започната да се строи от него през 1445 г. и достроена при неговия син Джовани II през 1486 г. [3] Наследен e от братовчед мси Санте Бентивольо (1424–1463), незаконен син на брат му Ерколе Бентивольо. [4]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
През 1441 г. херцогът на Милано Филипо Мария Висконти урежда женитбата му с Донина Висконти, дъщеря на Ланчилото Висконти, извънбрачен син на Бернабо Висконти.[5] От нея има син и дъщеряː
- Мария Антония Бентивольо, ∞ 8 февруари 1458 за Сиджизмнодно Брандолини, кондотиер, граф на Кастелнуово
- Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443 в Болоня, Свещена Римска империя, † 15 февруари 1508 в Милано, Миланско херцогство)[6], сеньор де факто на Болоня от 1463 до 1506 г., универсално признат за един от най-големите ренесансови принцове; ∞ 2 май 1464 Джиневра Сфорца (* 1440 в Анкона, † 16 май 1507 в Бусето), извънбрачна дъщеря на Алесандро Сфорца, господар на Пезаро, и вдовица на братовчед му Санте I, от която има 16 деца
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cecilia M. Ady, "The Bentivoglio of Bologna: A Study in Despotism", London, Oxford University Press, H. Milford, 1937
- ↑ ESCI: Bentivoglio, Signori di Bologna 1399 – 1445
- ↑ La Cappella Bentivoglio
- ↑ Sante Bentivòglio, treccani.it
- ↑ Storia di Milano: Visconti, storiadimilano.it
- ↑ Giovanni II Bentivòglio, treccani.it