Направо към съдържанието

Антонио Скармета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антонио Скармета
Антонио Скармета, 1981 г.
Антонио Скармета, 1981 г.
Роден7 ноември 1940 г.
Починал15 октомври 2024 г. (83 г.)
Професияписател, дипломат, драматург, сценарист, режисьор
Националност Чили
Активен период1967 -
Жанрдрама, исторически роман
Течениепостбейбибум поколение в Латинска Америка
НаградиНационална награда за литература на Чили (2014)
Кавалер на Френския орден на изкуството
СъпругаСесилия Боазие
Нора Мария Преперски
ДецаБелтран, Габриел, Фабиан
Уебсайт
Антонио Скармета в Общомедия

Антонио Скармета (на испански: Antonio Skármeta) е чилийски кинорежисьор, актьор, сценарист, дипломат и писател на произведения в жанра драма и съвременен исторически роман. Считан е от европейската и американската критика за основоположник на литературата на т.нар. постбейбибум поколение в Латинска Америка, като началото на течението е поставено през 1975 г. с романа му „Сънувах, че снегът гори“.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Естебан Антонио Скармета Враничич е роден на 7 ноември 1940 г. в Антофагаста, Чили. Внук е на хърватски имигранти от Брач, Далмация. Учи в колежа „Сан Луис“ в Антофагаста и в престижната гимназия „Генерал Хосе Мигел Карера“ в Сантяго. Следва философия и литература в Университета в Сантяго, който завършва през 1963 г. Докато е в него продуцира пиеси на Едуард Олби, Уилям Сароян и Йожен Йонеско с драматичната група на университета. През 1966 г. получава магистърска степен по философия и литература от Колумбийския университет. След дипломирането си, в периода 1967 – 1973 г. преподава литература в Чилийския университет. Като ляв интелектуалец той е член на Единното движение за народни действия (MAPU) в годините на управление на коалицията „Народно единство“.

След военния преврат на Аугусто Пиночет напуска Чили и емигрира първо в Буенос Айрес, а по-късно от 1975 г. в Западен Берлин. През 1987 г. е член на журито на 37-ия Международен филмов фестивал в Берлин. След края на военната диктатура на Пиночет, през 1989 г. писателят се завръща в Чили, за да „създаде политическо пространство за свобода“. Основава литературната работилница „Хайнрих Бьол“ в института „Гьоте“ в Сантяго. Води телевизионна програма за литература и изкуства по националната телевизия. В периода 2000 – 2003 г. е посланик на Чили в Германия. Преподава литература в Колорадо Колидж както в Сантяго и в Колорадо Спрингс.

Първата му книга, сборникът с разкази „El entusiasmo“ (Ентусиазъм) е издадена през 1967 г. Вторият му сборник с разкази „Desnudo en el tejado“ (Гол на покрива) от 1969 г. получава наградата „Каза де лас Америкас“ и го прави известен.

Първият му роман „Сънувах, че снегът гори“ е издаден през 1975 г. в Аржентина, който пише докато е в изгнание там.

Най-известният му роман е „Пощальонът на Неруда“ от 1985 г., който разказва историята за изключителното приятелство между чилийския поет Пабло Неруда, живеещ в изгнание, и неговия пощальон. Романът е екранизиран два пъти, през 1983 г. във филма „Ardiente paciencia“ (Изгарящо търпение), за който Скармета е пише сценария и режисира през 1983 г. (две години преди публикуването на книгата), и през 1994 г. в получилия световен успех филм „Пощальонът“ на режисьора Майкъл Радфорд с Филип Ноаре в ролята на Неруда и Масимо Троизи в тази на пощальона.

Книгите на писателя са преведени на над двайсет езика по света.

Антонио Скармета живее със семейството си в Сантяго.

  • Soñé que la nieve ardía (1975)
    Сънувах, че снегът гори, изд.: „Христо Г. Данов“, Пловдив (1979), прев. Екатерина Делева
  • No pasó nada (1980)
  • La insurrección (1982)
  • Ardiente Paciencia о Пабло Неруде (1985)
    Пощальонът на Неруда, изд.: ИК „Колибри“, София (2011), прев. Боряна Дукова
  • Matchball (1989)
  • La composición (1998)
  • La boda del poeta (1999)
  • La chica del trombón (2001)
  • El baile de la victoria (2003) – награда „Планета
  • Un padre de película (2010)
  • Los días del arco iris (2010)
  • Dieciocho kilates (2010)
  • El entusiasmo (1967) – новели
  • Desnudo en el tejado (1969) – разкази, награда „Каза де лас Америкас
  • Tiro libre (1974) – разкази
  • Novios y solitarios (1975) – разкази
  • La Cenicienta en San Francisco y otros cuentos (1990) – новели
  • 1973 La victoria – тв филм, съавтор
  • 1976 Es herrscht Ruhe im Land
  • 1978 Aus der Ferne sehe ich dieses Land
  • 1980 La insurrección
  • 1980 Die Spur des Vermißten – тв филм
  • 1983 Wenn wir zusammen lebten... – документален, режисьор
  • 1983 Ardiente paciencia – сценарий и режисура
  • 1985 Abschied in Berlin – режисьор
  • 1985 Pequeña revancha – по разказа „La composición
  • 1986 Seine letzte Chance – тв филм
  • 1988 Der Radfahrer von San Cristóbal
  • 1994 Пощальонът, Il postino – по романа „Пощальонът на Неруда
  • 1998 Neruda, todo el amor – документален
  • 1999 Brisa de Navidad – документален
  • 2009 El baile de la Victoria – сценарий
  • 2011 Great Performances – тв сериал, 1 епизод
  • 2017 O Filme da Minha Vida
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonio Skármeta в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​