Атанас Романов
| Атанас Романов | |
| български комунист | |
| Роден |
22 декември 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Майка | Милка Романова |
Атанас (Нашо) Димитров Романов – Роман е деец на Българската комунистическа партия, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Романов е роден на 22 декември 1911 година в град София в семейството на македонски българи. Баща му Димитър Атанасов Романов е от Долни Порой, Серско. 19-годишен емигрира в Свободна България и работи като учител в Брезник и Гурмазово, а по-късно е чиновник в Свищов, Никопол и София. Майка му Милка Ковачева (1878 – 1960) е от Кукуш. Милка е членка на ВМОРО, а брат ѝ Туше Ковачев е четник на Христо Чернопеев и Яне Сандански. След смазването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Милка Ковачева се преселва в София, където завършва професионалното шивашко училище „Успех“ и в 1907 година се жени за овдовелия Димитър Романов.[1]
Атанас Романов става активен деец на БРП (к). Участва в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Сътрудник на Централната военна комисия на БРП (к). Арестуван през пролетта на 1942 година по процеса срещу Централната военна комисия на БРП (к), той е осъден на смърт по член 16 на Закона за защита на държавата[2] (организиране на „метежи, бунтове, терористически действия, убийства...“).
Разстрелян е на 23 юли 1942 година на Гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.[3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Димитър Романов (1877 – 1953) | Милка Романова (1878 – 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Романов (1911 – 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Романов (1940 – 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 22, 81.
- ↑ Централен държавен архив, Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А, л. 260
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 224 – 227
|
