Афродизия

Афродизия
Ἀφροδίσια
	Афродизия Ἀφροδίσια
	Венерините панаири, Рубенс
Информация
Място	Древна Гърция

Афродизия (на старогръцки: 'Αφροδίσια) е ежегоден фестивал, който се е провеждал в Древна Гърция в чест на богинята Афродита Пандемос, (на старогръцки: Ἀφροδίτη Πάνδημος). Той е особено важен в Атика и на остров Кипър, където Афродита е белязана от великолепни тържества. Фестивалът се провежда в рамките на месец Хекатомбион – от третата седмица на юни, до третата седмица на юли по григорианския календар. Афродита е почитана в повечето от градовете на Кипър, а също и в Китира, Спарта, Тива, Делос и Елида. Нейният най-стар храм е в град Пафос. Текстови източници споменават еротиката на фестивалите Афродизия в Коринт и Атина, където много проститутки, които са пребивавали в града отпразнуват празника като средство за поклонение на своята покровителка.^[1]. Еротичният фестивал е един от най-важните ритуали в Делос, въпреки че до нас не-са достигнали подробности за протичането на тези празници. Каменни надписи показват, че на празника се закупуват въжета, факли и дърво.^[2]

Фестивални ритуали

Монета на Каракала с храма на Афродита в Пафос

Информация за ритуалите, протичащи по време на фестивала Афродизия е в съответствие с представянето на Афродита в иконографията и текстовите паметници. Първият ритуал на фестивала включва очистване на храма с кръв от гълъб, свещената птица на Афродита. След това се носят свещени изображения на богинята и на Пейто, в шествие. В Кипър участниците, които са били посветени в тайните на Афродита, са били гощавани със сол, олицетворяваща родената от морето Афродита, и хляб, изпечен във формата на фалос. Афродита и връзката ѝ с морето е добре документирана и произхожда от Хезиод и неговата Теогония, където той твърди, че „морската пяна е родила богинята.“ По време на фестивала не е позволено да извършват кървави жертвоприношения, тъй като олтарът не може да бъде оскверняван с кръвта на жертвите, които обикновено са бели кози. Това разбира се изключва кръвта на Свещения гълъб, жертван в началото на ритуала, за да очисти олтара. Поклонниците носят цветя и тамян на Афродита, която често присъства в иконографията яхнала козел, който, както е известно, е символ на простора. Павсаний и Платон остроумно отбелязват: „смисълът на козата оставям за тези, които се досетят“, намеквайки за чувствения характер на култа към Афродита.

Aфродита Всенародна

В IV век атическите философи прокарват разграничение между Aфродита Урания – Небесната Афродита, представляваща трансценденталната духовна любов, и Афродита Пандемос (Всенародна), богинята на земната плътска любов, макар и нейната сфера на влияние често да излиза извън рамките на простото чувствено удоволствие. Тя също така мълчаливо обединява населението в единствено социално или политическо тяло с понятието за общност сред хората. Почитането ѝ в Атина в това отношение се приписва на Тезей, когато той съчетава различни градове на Атика в едно политическо и социално тяло, известно като синойкизъм.^[3]

Афродизия в съвременния свят

В днешно време, последователи на гръцкия Политеистичен пантеон реконструират и все още празнуват фестивала на еротиката Афродизия за три дни в Хекатомбион от атическия календар – някъде между месец юли и август по грегорианския календар. Освен това четвъртия ден от всеки месец се смята за свещен ден за Афродита и нейният син Ерос. Тези модерни последователи на Древната гръцка религия пресъздават Афродизия и други древни празници на групи и в единични поклонения.

Източници

↑ Рахил Розенсвайг (2004).
↑ Ирина Рингууд Арнолд, Местни фестивали в Делос, американското списание за археология, кн. 37, Кн. 3 юли.
↑ Уокър, Хенри Дж., Тезей и Атина, „Оксфорд Юнивърсити прес“ (САЩ, 1995)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aphrodisia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Рахил Розенсвайг (2004).

[2] Ирина Рингууд Арнолд, Местни фестивали в Делос, американското списание за археология, кн. 37, Кн. 3 юли.

[3] Уокър, Хенри Дж., Тезей и Атина, „Оксфорд Юнивърсити прес“ (САЩ, 1995)

[1]

[2]

[3]