Битка на Мечкин камен
| Битка на Мечкин камен | |||
| Илинденско-Преображенско въстание | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 12 август 1903 | ||
| Място | Мечкин камен, Османска империя | ||
| Резултат | Крушевската република е разбита | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
.svg){kind=small}
Битката при Мечкин камен е най-голямото и най-кръвопролитното сражение на Илинденско-Преображенското въстание, разиграло се край паланката Крушево.
Битката
[редактиране | редактиране на кода]Прелюдия
[редактиране | редактиране на кода]На 3 август 1903 година е провъзгласена Крушевската република. На 12 август повече от десетхилядната армия на Бахтиар паша обкръжава Крушево. На заседанието на войводския съвет е решено всички чети да се изтеглят от града, но войводата Питу Гули напуска събранието и решава да окаже съпротива, така от 1200 четници в града само неговите 240 (от които 70 невъоръжени) остават да го бранят.[2]
Битката
[редактиране | редактиране на кода]
Четниците на Питу Гули се укрепяват на Мечкин камен - скалисто плато на Биринската планина, която е склон от Баба планина. Секретар на четата е Коста Божинов, а негов помощник – Ставре Андреев. Знаменосецът е Георги Димов, а негови заместници – Нове Янкулов Неданов, от село Обършани, и Христо Влашето. Питу Гули държи реч и заповядва поради ограничените запаси на муниции стрелбата да се задържи докато турците не се приближат достатъчно. Отрядът се разделя на девет групи – една под командването на войводата, а другите под командването на осем войводи от селските милиции.
Турците настъпват от три страни – откъм селата Бирино, Журче и Острилци. Сражението започва в 10 часа сутринта като четниците удържат първо башибозушките отреди, после и атаките на редовната армия. В 19 часа привечер Мечкин камен е обграден и турците започват решително нападение. Последователно падат знаменосецът Георги Димев и заместникът му Нове Смугрев. В яростта си Питу Гули става и започва да стреля в право положение, вражески куршум отнася пълнителя на пушката му (Mannlicher M1895), а впоследствие и други куршуми го пронизват в гърдите – той пада убит. Завързва се ръкопашен бой, в суматохата, на който войводите Блаже и Гюрлука с една част от въстаниците успяват да прибягат до Дълбока река и да се укрият в гората. Смъртта си намират общо 40 четници.
Последствия и жертви
[редактиране | редактиране на кода]След битката турците продължават усилено да обстрелват Крушево, а после в града вилнеят и башибозукът и редовната армия. От мирното население загиват 117 души – между тях 15 жени, 5 момичета и 6 деца. 150 момичета и жени са изнасилени. Изгарят 159 къщи и 210 дюкяна.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“
- ↑ Томалевски, Георги. 13-ТЕ ДЕНА НА КРУШОВСКАТА РЕПУБЛИКА, в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968. с. 74 - 75.
