Борис Андреев (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Андреев.
| Борис Андреев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1903 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1942 г.
|
| Партия | Македонска младежка тайна революционна организация |
Борис Андреев (изписване до 1945 година: Борисъ Андрѣевъ) е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1903 година във Велес, тогава в Османската империя. Записва се да следва ветеринарна медицина в Загреб.[1][2] Като студент се включва в дейността на Македонската тайна революционна младежка организация. Член е на ръководната петорка на Скопския революционен окръг.[3]
Арестуван е при сръбските разкритията за организацията. В ареста е подложен на жестоки мъчения: побой до изгубване на съзнание, забиване на игли под ноктите, горене с нажежено желязо по гърдите и ръцете, изкарване нощно време вън от града пред изкопан гроб и заплашване с убийство.[4] През ноември 1927 година е изправен пред съда – т. нар. Скопски студентски процес. Адвокатът му Анте Павелич, отхвърляйки обвинения за „платени агенти“, заявява: „Обстоятелството, че хората тук се чувстват българи не може да бъде причина да се формулират политически обвинения, както се постъпва от съда в случая. Тук живеят българи и те трябва да притежават всички права, за да могат да живеят. Пуснете тези млади хора, те са необходими на своята родина и на своя народ“.[5] Осъден е на 5 години затвор с тъмничен режим и с тежки окови.[6][7] В скопския затвор, веднага след произнасяне на присъдата срещу дейците на ММТР, един албанец, агент на полицията, извършва нападения срещу Борис Андреев и Димитър Нацев.[8]
След излизането си от затвора, продължава с революционната си дейност.[9]
Участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари 1942 година, и е избран в Управителното тяло. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 31, 34.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 136.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 18, 31.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 34.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 31, 39.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 40.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 140.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 50.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 147.
- ↑ Велешко просветно-благотворително братство в гр. Скопие – „Протокол на Велешкото братство в Скопие“, Скопие, 25 януари 1942 година // strumski.com. Посетен на 14 януари 2023.
