Борис Величков
| Борис Величков | |
| български офицер | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 22 февруари 1898 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Борис Георгиев Величков е български офицер, полковник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 февруари 1898 година в София. Завършва Военното училище в София през 1919 година. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик. Служи в 8-и и 10-и погранични участъци, а от 1929 г. е на служба в 15-и пехотен ломски полк. На 31 октомври 1930 г. е произведен в чин капитан. От 1932 г. е на служба в 1-ви пехотен софийски полк, от 1933 г. в 1-ва интендантска дружина, а от 1936 г. в 3-ти пограничен участък.
На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин майор и същата година е изпратен на служба в 27-и пехотен чепински полк. Две години по-късно е назначен на служба в 44-ти пехотен тунджански полк.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) майор Величнов е първоначално на служба в 44-ти пехотен тунджански полк, като на 3 октомври 1942 е произведен в чин подполковник. От 1943 г. е началник на военното окръжие в Ксанти, а на следващата година служи в петдесет и втори пехотен моравски полк. На 1 октомври 1944 година с министерска заповед № 142 е назначен за командир на двадесет и четвърти пехотен черноморски полк. През 1945 г. е произведен в чин полковник, освободен е от служба и назначен за комендант на град Сигетвар в Унгария. Уволнен на 1 май 1945[1].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (31 октомври 1930)
- Майор (30 октомври 1938)
- Подполковник (3 октомври 1942)
- Полковник (1945)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 30
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
