Направо към съдържанието

Валентин Иванов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Валентин Иванов.

Валентин Иванов
Лична информация
Роден
Валентин Козмич Иванов
19 ноември 1934 г.
Починал8 ноември 2011 г. (76 г.)
Москва, Русия
Ръст178 cm
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1952–1966 Торпедо (Москва)287(124)
Национален отбор
1955–1965 СССР59(26)
Треньор
1967–1970
1973–1978
1980–1991
1992–1993
1994
1994–1996
1998
2003
Торпедо (Москва)
Торпедо (Москва)
Торпедо (Москва)
Раджа (Казабланка)
Асмарал
Торпедо (Москва)
Торпедо (Москва)
Торпедо-Металург
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Валентин Иванов в Общомедия

Валентин Козмич Иванов е съветски футболист и треньор. Легендарен нападател на Торпедо (Москва), с над 100 отбелязани гола в съветския шампионат. Европейски и олимпийски шампион в националния отбор на СССР. Иванов е един от голмайсторите на Евро 1960 (2 гола) и Мондиал 1962 (4 гола). Заслужил майстор на спорта и заслужил треньор на СССР. Неговият син Валентин дълги години е считан за един от най-добрите футболни съдии в Русия.

От 15-годишен Иванов работи като шлосер в завод и играе за работническия отбор. Забелязан е от клубната легенда на Торпедо (Москва) Георгий Жарков, който го кани в тима на „черно-белите“. Въпреки голямата конкуренция в състава, младият нападател се преборва за титулярното място. Партньорството му с Едуард Стрелцов става едно от най-класните в съветската Висша дивизия, като благодарение на тях „заводците“ рядко остават извън челната петица на таблицата. В състава личат още имената на халфа Валерий Воронин, крилото Слава Метревели и защитника Виктор Шустиков. Иванов е двукратен шампион на СССР (1960, 1965) и носител на националната купа

Дебютира за националния отбор на СССР през 1955 г. Година по-късно става олимпийски шампион в Мелбърн. Валентин Иванов е част от тима на СССР на световното първенство през 1958 г., а две години по-късно е в основата на спечелването на Евро 1960. През 1962 г. помага на „Червената армия“ да достигне 1/4-финал на световното първенство в Чили, като вкарва 4 гола. Нападателят е един от голмайсторите на турнира, заедно с името като Флориан Алберт, Гаринча и Вава.

За тима на СССР има 59 мача и 26 гола, което го прави трети голмайстор в историята на „Сборная“. Пред него са само Олег Блохин (45 гола) и Олег Протасов (29 гола).

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След края на кариерата си през 1966 г. Иванов става старши треньор на Торпедо. Тимът обаче е средняк в таблицата и в първия си период начело на тима Валентин Козмич печели само една Купа на ССР през 1968 г. След като е уволнен през 1970 г., завършва Смоленския институт по физическа култура.

Иванов се завръща начело на Торпедо през 1973 г. и изгражда конкурентоспособен състав. През 1976 г. печели шампионата на СССР, което е и последната шампионска титла на „автозаводците“. Две години по-късно отново напуска Торпедо, като треньор става Владимир Салков. През 1980 г. Иванов за трети път застава начело на тима. В този период „автозаводците“ са далеч от ранга на Динамо Киев и Спартак Москва, но Валентин Козмич дава път на много млади футболисти като братята Юрий и Николай Савичеви, Юрий Тишков, Валерий Саричев. През 1986 г. Торпедо печели Купата на СССР, а през 1991 г. губи финала от ЦСКА (Москва).

През сезон 1992/93 е треньор на мароканския Раджа (Казабланка). През 1994 г. се завръща в Русия, като за кратко е начело на Асмарал, след което отново поема Торпедо. През 1996 г. отборът фалира и е преименуван на „Торпедо-Лужники“, след закупуването му от Владимир Альошин. Иванов отново е треньор на „черно-белите“ за кратко през 1998 г. Последният тим в треньорската му кариера е Торпедо-Металург.

  • Шампион на СССР – 1960, 1965
  • Купа на СССР – 1960
  • Европейски шампион – 1960
  • Олимпийски шампион – 1956
  • Голмайстор на Евро 1960 – 2 гола
  • Голмайстор на Мондиал 1962 – 4 гола
  • Голмайстор на съветския национален отбор на световни финали – 5 гола
  • В списък „33 най-добри“ – № 1 (1955, 1957 – 1964), № 2 (1953, 1956, 1965)
  • Шампион на СССР – 1976
  • Купа на СССР – 1968, 1972, 1986