Василий Чичагов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий Чичагов
руски адмирал и изследовател
Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил вСанкт-Петербургски военно-морски институт
Василий Чичагов в Общомедия

Василий Яковлевич Чичагов е руски мореплавател, изследовател, адмирал (1782).

Произход и военноморска кариера (1726 – 1765)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1726 година близо до Кострома, Руската империя, в бедно семейство. Завършва училището по навигационни науки в Москва, след което получава допълнително образование във Великобритания в Кралския флот. Завършва през 1742 и на 16-годишна възраст се записва в руския флот. Започва военноморската си кариера в Балтийския флот, където се отличава в Седемгодишната война (1756 – 1763) изпълнявайки важни задачи. След това служи в Архангелск.

Експедиционна дейност (1765 – 1766)[редактиране | редактиране на кода]

През 1763 Михаил Ломоносов разработва план за усвояване на кратък морски път от Европа до Тихия океан. Той предполага, че през лятото на 500 – 700 версти от северните брегове на Европа морето е свободно от тежки ледове и корабите могат да преминат от Шпицберген до Камчатка през полюса до Беринговия проток. По негова инициатива през 1764 е организирана секретна правителствена експедиция и за неин ръководител е назначен капитан 1-ви ранг Василий Чичагов. Предполага се, че тя ще се срещне с другата секретна експедиция възглавявана от Пьотър Креницин, действаща в района на Беринговия проток.

През лятото на 1764 започва строежа на три кораба за полярно плаване, като за техни командири, освен Чичагов са назначени Василий Бабаев и Никифор Панов. В началото на май 1765 трите кораба отплават от Кола на северозапад и на 23 юли на северозапад от Шпицберген достига до 80º 26` с.ш., където са спрени от тежки ледове и се завръщат в Архангелск. През лятото на 1766 Чичагов п овтаря опита си да премине през Северния полюс до Тихия океан. На 18 юли достига до 80º 30` с.ш., но отново е принуден да отстъпи поради непроходимите ледове. Тази задача поставена от великия Ломоносов тогава сега знаем, че е невъзможна да се осъществи с платноходни кораба и даже с дизелови ледоразбивачи. За първи път такова плаване е извършено от атомния ледоразбивач „Арктика“, който на 17 август 1977 успява да достигне до Северния полюс.

Следващи години (1767 – 1809)[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на В. Я. Чичагов в Лазоревското гробище на Санкт Петербург

По време на Руско-турската война (1768 – 1774) командва отряд от донската флотилия, която отбранява Керченския проток. На 26 ноември 1773 за проведените 18 сражения по време на войната е награден с Орден Свети Георги IV степен. От 1775 е член на Адмиралтейската колегия.

Като командващ Балтийския флот побеждава шведския флот по време на Руско-шведската война (1788 – 1790) в Еландското (1789), Ревелското (1790) и Виборгското сражения. За победата в Ревелското сражение е награден с Орден на Свети Андрей Първозванни. На 26 юли 1790 за победата във Виборгското сражение е награден с Орден Свети Георги I степен.

Умира на 16 април 1809 година в Санкт Петербург на 83-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чичагов, Василий Яковлевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​