Пьотър Креницин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пьотър Кузмич Креницин
Пётр Кузьмич Креницын
руски изследовател
Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Пьотър Кузмич Креницин (на руски: Пётр Кузьмич Креницын) е руски капитан 1-ви ранг, изследовател на Камчатка и Алеутските о-ви.

Ранни години (1728 – 1765)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1728 година. През 1742 постъпва в Морския кадетски корпус, на следващата година е произведен в чин гардемарин, а през 1748 го завършва с чин мичман. През 1760 командва кораба „Юпитер“ в Колбергската военна експедиция на контраадмирал Семьон Иванович Мордвинов по северното крайбрежие на Полша.

Експедиция Креницин – Левашов (1765 – 1770)[редактиране | редактиране на кода]

Организация на експедицията[редактиране | редактиране на кода]

Когато на императрица Екатерина II докладват, че са открити няколко острова в Берингово море, тя заповядва на Адмиралтейството да се организира специална засекретена експедиция в този район. Официалното название на експедицията е „Експедиция за описание на горите по реките Кама и Белая“, а неофициалната ѝ задача се състои не само в описание на новооткритите американски земи, но и формалното и фактическото им закрепване за Руската империя, привеждането на местните туземци в руски поданици, урегулиране на събирането на данъци и контрол над действията на търговците, за да не се допуска нарушения на интересите на хазната. За снаряжението ѝ са отпуснати много големи за това време средства – над 100 хил. рубли, а офицерите, участващи в нея, са поставени в изключително привилегировано положение. Едновременно с назначението си се повишават в чин и получават до връщането си в Петербург двойно възнаграждение. Изборът за ръководител на експедицията пада върху капитан-лейтенант Пьотър Креницин, който веднага е повишен в чин капитан 2-ри ранг, награден е със златен часовник и през 1764 започва организирането на експедицията. На него му е разрешено да си избере сам помощник и той назначава за свой заместник приятелят си от морските сражения Михаил Дмитриевич Левашов.

По суша участниците пристигат в края на 1765 в Охотск, където построяват два нови кораба и им се предоставят още два стари. На 10 октомври 1766 флотилията напуска Охотск, но още от самото начало започват неудачите, поради противните ветрове. След редица нещастия загиват 11 човека и два от корабите потъват. В резултат на това експедицията е принудена да проведе две зимувания в Камчатка и едва през лятото на 1768 на отремонтираните два кораба „Света Екатерина“ и „Свети Павел“ започва същинската си работа.

Плаване към Алеутските о-ви[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юли 1768 експедицията излиза от устието на река Камчатка на двата кораба със 137 човека екипаж. На 11 август 1768 двата кораба се разделят и на 14 август Креницин открива остров Сигуам (52°20′ с. ш. 172°30′ з. д. / 52.333333° с. ш. 172.5° з. д., най-източния от Андреяновските о-ви) и остров Амухта (52°30′ с. ш. 171°15′ з. д. / 52.5° с. ш. 171.25° з. д., най-западния от Четирисопочните о-ви). На 20 август достига до протока между островите Умнак и Уналашка и на 22 август, на север от Уналашка се съединява с Левашов. На 25 август двамата заедно откриват остров Унимак (54°46′ с. ш. 164°11′ з. д. / 54.766667° с. ш. 164.183333° з. д., най-големия и най-източния от Алеутските о-ви) и Исаноцкия проток, отделящ го от п-ов Аляска. На 5 септември корабите отново се изгубват и се съединяват едва на 6 юни 1769. Креницин, заедно със своя екипаж зимува на остров Унимак при лоши условия. До средата на октомври хората строят юрти от изхвърлените от морето дървета и изкарват кораба на брега, за да не пострада от зимните бури. По време на зимуването от скорбут загива голяма част от екипажа.

На 6 юни 1769 двата кораба отново се съединяват и на 23 юни поемат обратния път към родината. От 23 до 26 юни двамата завършват откриването на о-вите Креницин (най-източните от Лисите о-ви), след което отново се разделят. На 29 юли 1769 Креницин пристига в Нижнекамчатск, а Левашов се завръща на 24 август и провеждат там следващото зимуване. В края на годината Креницин е произведен в капитан 1-ви ранг. През лятото на 1770, когато корабите са готови да отплават за Охотск, Креницин се удавя в река Камчатка на 4 юли. Капитан-лейтенант Левашов на 4 август довежда корабите до Охотск и заминава за Петербург.

Креницин и Левашов полагат началото на точното определяне на географското положение на североизточните части на Алеутските о-ви.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 233 – 238.