Михаил Левашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Левашов
Михаил Дмитриевич Левашëв
руски изследовател
Роден
1738 г.
Починал
1774 г. (36 г.)

Националност Флаг на Русия Русия

Михаил Дмитриевич Левашов (на руски: Михаил Дмитриевич Левашëв) е руски морски офицер, изследовател на Аляска и Алеутските о-ви.

Ранни години (1738 – 1765)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1738 година. Завършва Морския кадетски корпус. По време на Седемгодишната война, като мичман плава в Балтийско море и участва през 1760 – 1761 в Колбергската морска операция против прусаците.

През 1764 г. е произведен в чин лейтенант и назначен като помощник на Пьотър Кузмич Креницин в секретната тихоокеанска експедиция. Веднага след назначението си е произведен в капитан-лейтенант.

Експедиция Левашов – Креницин (1765 – 1771)[редактиране | редактиране на кода]

През 1765 г. по суша експедицията се добира до Охотск, където към август 1766 г. са построени два кораба, като на единия от тях „Свети Павел“ за командир е назначен Левашов. Освен това на експедицията са предоставени още два по-малки кораба. На 10 октомври 1766 флотилията напуска Охотск и се насочва на изток, но още от самото начало започват неудачи. Поради насрещните ветрове корабите се придвижват много бавно, връзката между тях се прекъсва за няколко дни и едва в края на октомври достига до Болшерецк (на югозападното крайбрежие на Камчатка), където се провежда първо зимуване. През следващата година, отново с големи трудности се добира до Нижнекамчатск – на източното крайбрежие, където се налага ново зимуване. По време на първото и второто зимуване поради редица нещастни случаи загиват 11 човека.

Едва на 23 юли 1768 г. двата кораба с общ екипаж от 137 човека напускат Камчатка и се насочват на изток. На 11 август двата кораба се загубват и Левашов продължава самостоятелното си плаване. След три дни (14 август) вижда на юг и го нанася на картата неизвестен остров. На 15 август вижда още два малки острова, а на юг от тях трети, по-голям. От малките острови Левашов завива на североизток и през следващите три дни, преминавайки в южната част на Берингово море, нанася на картата един след друг редица малки острови и един сравнителна по-голям. На 19 август достига до остров Амухта (52°29′ с. ш. 171°15′ з. д. / 52.483333° с. ш. 171.25° з. д.), следователно, по-рано е нанесъл на картата източната част на Андреяновските о-ви, но кои именно, е трудно да се установи поради значителните грешки в определянето на географската дължина.

На 22 август 1768 г. Левашов подхожда от север къв остров Уналашка, където се съединява с Креницин и на североизток от острова открива остров Акутан (54°08′ с. ш. 165°55′ з. д. / 54.133333° с. ш. 165.916667° з. д.), най-големия от групата острови, които през ХІХ в. са наречени о-вите Креницин. На 5 септември 1768 корабите отново се изгубват и Левашов открива останалите острови в групата о-ви Креницин (Акун, Роток, Аватанак, Тигалда и др.).

На 16 септември 1768 г. „Свети Павел“ достига северния бряг на Уналашка и престоява там две седмици, като Левашов открива добре защитения Капитански залив, в който понастоящем е разположена военноморската база на САЩ Дъч Харбър (на английски: Dutch Harbor – Холандско пристанище). От 1 до 5 октомври крайсерува около остров Унимак в търсене на Креницин, след което се връща и зимува в Дъч Харбър. За разлика от зимуването на Креницин, което протича при много тежки условия и умират множество хора, зимуването на Левашов е много по-приятно. Голяма част от екипажа остава на кораба, а останалите си построяват юрти на брега. По време на зимуването умират трима човека, а двама изчезват безследно. По време на дългите зимни месеци Левашов прави астрономически наблюдения и подготвя събраните до този момент материали за правдивото, точно и ярко описание на алеутите „О жителях того острова“. Това описание представлява голям историко-етнографски интерес, тъй като дава представа за бита и древната култура на алеутите, които по това време не са докоснати от европейско влияние. По същото това време Левашов събира материали и за други три статии, в които дава описание на остров Уналашка, руската търговия с ценни кожи и събирането на данък от местните жители.

На 6 юни 1769 г. двата кораба отново се събират и поемат обратния път към Камчатка, но на 26 юни отново, за трети път се разделят и се прибират по различно време в Нижнекамчатск. След раздялата през юли Левашов изследва Четирисопочните о-ви (западната група на Лисите о-ви) и на 24 август се прибира в Нижнекамчатск, където заедно с Креницин провеждат ново зимуване.

След смъртта на Креницин на 4 юли 1770, застава начело на експедицията и на 4 август се завръща в Охотск само с един кораб. През 1771 през Сибир се завръща в Петербург, като по пътя е произведен в чин капитан 2-ри ранг, а при пристигането си – в капитан 1-ви ранг.

Последни години (1771 – 1774)[редактиране | редактиране на кода]

През 1773 поради заболяване се пенсионира с чин капитан-командор. Умира през 1774 година в Русия на 36-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Левашëв, Михаил Дмитриевич, сайт на Военноморския флот на Русия
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 233 – 237.