Направо към съдържанието

Войни на Папската държава с Кастро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войни на Папската държава с Кастро
Информация
Период1641 - 1649
МястоКастро, Италия
Резултатунищожение на Кастро и пробавянето му към Папската държава
ТериторияКастро
Страни в конфликта
Папска държава Кастро
Командири и лидери
Антонио Барберини; Тадео Барберини; Луиджи Матеи; Корнелио МалавистаМатиас Медичи и Реджо Раймондо Монтекуколи
Сили
папски наемници и кавалериявойски на Венеция, Тоскана и Модена
Жертви и загуби
??

Войни на Папската държава с Кастро – военни сблъсъци между Папската държава и херцогство Кастро (1641-1644 и 1648-1649).

Първа война с Кастро (1641-1644)

[редактиране | редактиране на кода]
Папа Урбан VIII

През 17 век Фарнезе са на границата на разорението и са затънали в неплатени дългове към ватиканските банкери. Папа Урбан VIII от рода Барберини, в желанието си да обезпечи бъдещето на своя род, предлага на Одорадо Фарнезе (херцог на Парма и Пиаченца и на Кастро) да продаде на Барберини наследствените права над Кастро. Когато херцогът им отказал, папската армия влиза в пределите на херцогството (1641) и го окупира.

Одорадо Фарнезе.

След няколко неуспешни опита да завоюва земи в Тоскана, херцог Одорадо се обръща за помощ към венецианците, флорентинските Медичи и моденските д'Есте, обезпокоени от завоевателните стремежи на Барберини в Италия. Те оформят коалиция, която нанася на Барберините поражение. Папа Урбан VIII първоначално заплашва с отлъчване всички участници в лигата. Папата се опитва да вземе помощ от Испания, но тя е заета в Тридесетгодишната война и му праща само малки подкрепления. [1]Понтифът увеличава данъците и мобилизира нови сили срещу лигата. Поставя ги под командването на Антонио Барберини и Тадео Барберини, но папските войски претърпяват поражения при Транзименското езеро (1643) и фаталното при Лагоскуро (1644). Впоследствие папата се принуждава да сключи Ферарския мир с лигата, който възстановява довоенното статукво.

Втора война с Кастро (1648-1649)

[редактиране | редактиране на кода]
Папа Инокентий X

Втората война с Кастро започва през 1648 година, когато новият папа Инокентий X без предупреждение издига в Кастро епископ, а по-късно забранява на членове на Фарнезе да влизат в границите на херцогството си без разрешение от Ватикана. Епископът се опитва да вземе управлението на херцогството в свои ръце, но по-късно попада в засада и е убит. Папата обвинява за убийството Фарнезе и събира войски с цел да нападне Кастро. Ранучо II (новият херцог на Кастро) се опитва да спре папското настъпление, но опитът му да се противопостави е провален. Към града се насочва Луиджи Матеи. На 2 септември 1649, по заповед на папа Инокентий X, той превзема крепостта, опожарява и разрушава целия град (не е пощадена и католическата катедрала в града)[2]. Накрая, за да се подиграят, войниците поставят колона с надпис "Quì fu Castro" (Тук се издигаше Кастро). Художествените ценности са откарани във Ватикан.

Столицата Кастровската област е пренесена Аквапенденте. Под натиска на френската корона Ватиканът дава на пармския херцог отсрочка да изплати дълговете си и да си върне Кастро отначало до 1660, а по-късно и до 1664 година. Невъзможността на Фарнезе да погасят задълженията си позволила на папата да заграби Кастро и официално да го направи част от папската държава.

  1. History of the popes; their church and state (Volume III) by Leopold von Ranke (Wellesley College Library, 2009)
  2. Venice, Austria and the Turks in the seventeenth century by Kenneth Meyer Setton (American Philosophical Society, 1991)