Направо към съдържанието

Георги Пирински-старши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Пирински (старши))
Георги Пирински
български политик
Роден
Починал
7 декември 1992 г. (91 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   
Семейство
ДецаГеорги Пирински

Георги (Гео) Николов Зайков, известен като Пирински, е комунистически и профсъюзен деец от България, македонист[1].

Зайков е роден на 15 август 1901 година в Банско[2][3]. След Илинденското въстание баща му Никола Зайков, който е член на ВМОРО, е осъден на доживотен затвор и заточен в Еди Куле в Солун, но след Хуриета на младотурците през 1908 г. е амнистиран. Градът е присъединен към България през 1912 г. по време на Балканската война.

Учи в гимназия Разлог и Кюстендил. След като завършва образованието си в Банско, Пирински започва работа и гравитира около левичарските среди, свързани с БКП.

През размирната за България 1923 г. младият Гео напуска страната и емигрира в САЩ, където е брат му. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Получава популярната още тогава „зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за относително пълноценен живот в страната. Първоначално е миньор в областта Месаби в щата Минесота, но след година започва работа във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия на САЩ, чийто член е до 1951 г.[1] Спомага за основаване на комунистическа група в миньорското селище Хибинг. Откъдето е делегат на провелата се в Детройт Първа национална конференция на българските комунистически групи в САЩ (1925). Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи „Дженерал Мотърс“ в град Понтиак.

После се отдава на организационна работа. Става функционер на Македоно-американския народен съюз – организация с председател Смиле Войданов на левите македонски емигранти, която е алтернатива на Македонската патриотична организация. Организацията има за цел обединението на Македония в „независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни“. Така, фактически Зайков развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на Балканска федерация[4].

Зайков редактира вестниците „Балканско сдружение“ (1931 – 1933), преименуван на „Трудова Македония“ (1934 – 1938) и „Съзнание“ (1935 – 1936) – официален орган на Българското бюро към Националния комитет на КП на САЩ, а след 1938 година и вестник „Народна воля“. Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище Ню Йорк. По нареждане от Коминтерна в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава Славянски конгрес. Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище Ню Йорк, на който той е отговорен секретар. Първата жена на Пирински е Ирина Кушнер от Литва, която е с еврейски корени. Там се запознава и с втората си съпруга – Полина Клопака, журналистка от Словения, също с еврейско потекло. В края на 1940-те години Пирински е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Предпочита затвора „Елис Айлънд", но на 2 август 1951 г. все пак е репатриран.

В социалистическа България го посрещат като герой. Става член на БКП[1]. Става първи заместник-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира през 1951 г., а от 1969 г. е негов председател[1]. На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик във Великобритания, но там кандидатурата му не е приета. Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път". Доживява зората на демократизацията. На преклонна възраст има куража да признае:

Аз няма да си простя, докато съм жив, че в името на партийната дисциплина в оня фанатичен вид, в който тогава я разбирахме, не проявих историческа далновидност.

В периода 1966 – 1990 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП. Народен представител в 5, 6 и 7 НС. Секретар е на комисията по външна политика на народното събрание. Герой на социалистическия труд (указ № 1671 от 14 август 1981).[5]

Съпругата му Полин Пиринска става преподавател по американска литература в Софийския университет „Климент Охридски“, а синът му Георги Пирински се издига като активист на БКП и председател на XL народно събрание.

Георги Пирински умира на 7 декември 1992 година[3] в София[6].

Автор е на мемоарните книги „Двата свята в моя живот“[7] и „Какво видях и преживях в Америка“[1][8]. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[9]

  1. а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 344. Посетен на 3 септември 2015.
  2. Повод за напиване // Новинар. Посетен на 6 януари 2008.
  3. а б 15 години от смъртта на Георги Зайков // Dir.bg. Посетен на 6 януари 2008.
  4. Писмо на Др. Иван Ил. Гаджев до Тодор Живков // Архивиран от оригинала на 2008-10-12. Посетен на 2008-09-13.
  5. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 186
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 554. (на македонска литературна норма)
  7. Пирински, Георги. Двата свята в моя живот. Спомени от САЩ. София, Народна младеж, 1981.
  8. Пирински, Георги. Какво видях и преживях в Америка. Спомени (1923 - 1951). София, Издателство на Отечествения фронт, 1985.
  9. ДАА, Фонд № 1282К, оп.1